Club Aurora

Твоят прозорец към космоса.

Защо новата година започва на 1-ви януари?
Така де – защо не на 5-ти януари, 21-ви март или 6-ти юли? Какво му е толкова специалното на първия ден от януари, та... Защо новата година започва на 1-ви януари?

Така де – защо не на 5-ти януари, 21-ви март или 6-ти юли? Какво му е толкова специалното на първия ден от януари, та точно тогава трябва да сменяме календара? Ами нищо. Просто така са се стекли нещата. Как точно – четете по-долу.

Година, според съвременната дефиниция на думата, е периодът от време, за който Земята прави една пълна обиколка по своята орбита около Слънцето. Един непрекъснат цикъл, при който няма никакво значение кога точно ще започнем да го отчитаме. Но това не е първоначалната идея за годината – в края на краищата ние знаем едва от няколко столетия, че Земята се върти около Слънцето, но боравим с това понятие от хилядолетия. Защото в традиционните представи на хората още от древността, годината се определя от цикличната последователност на сезоните и свързаните с тях събития. А сезони има по една пълна случайност –  оста на въртене на Земята е наклонена спрямо равнината й на въртене около Слънцето, така че докато тя обикаля около него, едната й половина получава повече светлина и топлина. Ако това не беше факт, ако оста на Земята беше перпендикулярна на орбиталната й равнина, то сезони нямаше да има – времето за дадена географска ширина по цялата Земя щеше да е относително същото през цялата година и може би древните цивилизации нямаха да се занимават с понятия като „календар” и „година”.

Докато се върти около Слънцето, оста на Земята остава насочена към една точка от пространството. В зависимост от положението на Земята спрямо Слънцето северните или южните й части се огряват повече, което тук усещаме като различни сезони. Изображение: http://www.qldscienceteachers.com

Така че в древността е изглеждало логично да започват отброяването на новата година в някой от специалните дни, свързани с прехода между различните сезони. Тези дни варират малко, но общо взето са:

– 21-ви март – пролетното равноденствие (денят е равен на нощта за всички ширини и за северните народи бележи началото на топлия сезон);

– 21-ви юни – лятното слънцестоене (продължителността на деня за северните народи е най-голяма);

– 22-ри септември – есенното равноденствие (денят е равен на нощта за всички ширини и за северните народи бележи началото на студения сезон);

-22-ри декември – зимното слънцестоене  (продължителността на деня за северните народи е най-малка).

Ами повечето антични цивилизации са северни, така че от тяхна гледна точка за начало на годината имаме два перфектни кандидата – зимното слънцестоене, след което денят отново почва да расте, и пролетното равноденствие, при което природата се събужда за нов живот.

Изглежда първи са почнали да празнуват нова година преди 4 000 години вавилонците – в деня на пролетното равноденствие. При това празненствата продължавали цели 11 /единадесет/ дни! Е, става дума за религиозни церемонии все пак, но 11 дни са си 11 дни, в които не се работи.  

Подобно на вавилонците навсякъде в древността посрещането на нова година е било съпроводено с няколкодневно здраво пируване. Проблемът в това е тържествата да се синхронизират с период от годината, в който хората да нямат никаква работа за вършене. Някак си не върви да празнуваш с дни, когато трябва да изореш нивата или да прибереш реколтата. В Египет например празнували нова година през юли. Тогава се падал първият за годината наблюдаваем изгрев на най-ярката звезда в небето след Слънцето – Сириус, душата на богинята Изида. Обаче по-важното в случая било, че по същото време река Нил излизала от коритото си, наводнявала земеделските земи и хората така или иначе нямало какво друго да правят освен да празнуват.  И те празнували – поне 24 дни.

Ежегодното наводнение от Нил било очаквано с радост събитие от египтяните, защото водите на реката обогатявали нивите с хранителни вещества. Притокът на вода се получавал поради дъждовния сезон в тропичните райони на юг, през които реката минава. Снимка: http://www.museumsyndicate.com

Но да се върнем на първоначалния въпрос – защо днес посрещаме нова година на 1-ви януари? Най-голяма отговорност за това носят римляните. Първоначално те отбелязвали новата година през март – някъде около пролетното равноденствие. Стандартна история. Само че календарът, който използвали, бил доста странен и много далеч от съвършен. Там е работата, че римляните имали само 10 месеца от по 30-31 дни. Затова не се чудете защо дванайстият месец в нашия календар – декември – буквално означава „десетият месец”. Първоначално той  наистина си е бил десети месец. Годината на римляните била съставена от 304 дни, а оставащите дни до 365 се падали през зимата и не се броели към годината.

Този календар едва ли ви звучи като добра идея и със сигурност не е. Какво правим, ако сме се родили в някой от неотброяваните дни? В коя година сме се родили тогава? За да се справи с този недостатък, римският цар Нума Помпилий заповядал зимната дупка да се структурира в два чисто нови месеца – януари и февруари..  Ала вместо да се оправят нещата, с новите месеци календарът станал още по-объркан. Римляните не обичали четните числа – смятали, че те носят нещастие. Затова идеята на новия календар била месеците да не съдържат четен брой дни – т.е. от онези месеци с 30 дни се взел по един ден и тези дни се прибавили към новите два месеца. Така всички месеци имали или 29 или 31 дни с изключение на февруари с 28 дни („нещастният” брой дни на този месец бил избран нарочно, защото февруари бил месец на пречистването, посветен на божествата от подземното царство и почитта към мъртвите). Годината в този случай била съставена от перфектното нечетно число дни – 355. Но и в този случай отново имаме едни 10 дни, които не достигат на календара, за да отразява коректно цикличната последователност на сезоните. Поради тази причина бил измислен и един тринадесети високосен месец, който се вмъквал от време на време между 23-ти и 24-ти февруари. Той се наричал мерцедоний и с него високосната година ставала дълга 377 дни. Далечен отглас от тази практика е това, че днес добавяме допълнителен ден за високосните години именно през февруари.

С вековете този календар ставал все по-объркващ, а при това се превърнал и в средство за политически машинации. Кога да се добави допълнителния месец решавал Върховният жрец (Pontifex Maximus) на Рим, така че по този начин той имал властта да увеличи или намали мандата на някой изборен магистрат. Както може би се досещате, Върховният жрец бил звено с висок корупционен потенциал и към І век пр.Хр. положението вече било нетърпимо. Тогава именно Юлий Цезар, в качеството си на Върховен жрец, решил да реформира из основи архаичния календар.Той постановил месеците да са във вида, в който ги използваме и днес, а годината станала 365 дни + 1 ден на всеки четири години. По това време вече била установена традицията римските консули да встъпват в длъжност на 1-ви януари,  който неофициално се считал и за старт на гражданската година. Цезар също сметнал, че това е много добра дата за посрещане на новата година. Защото януари бил именуван на името на Янус – двуликият бог на началото и края, загледан с едното си лице към миналото, а с другото – към бъдещето или с други думи идеалният символ на прехода между старата и новата година. Така че оттук насетне 1-ви януари официално придобил статус на първи ден от новата година.

Подобни на тази статуя на Янус римляните поставяли по мостове, арки и проходи.

Този календар, наречен юлиански, придобил широка популярност с разпространението на християнството. Но 1-ви януари като ден на новата година не бил добре приет от новата религия, защото на него се гледало като на остатък от езичеството. Поради което в различните държави новата година започвала на някой от големите християнски празници – Коледа, Благовещение, Великден. И това разбира се създавало недоразумения.

Самият юлиански календар, въпреки че бил привидно коректен, на практика допускал грешка  в дългосрочен план. Средната продължителност на юлианската година била точно 365,25 дни, но реалната година била мааалко по-къса. С около 10 минути. Не е много, но с вековете тия десетина минути на година се натрупали достатъчно много, за да станат забележими. Затова през 16-ти век папа Григорий ХІІІ решил да въведе лека модификация на юлианския календар, която изчиствала този недостатък. Освен това той постановявал новата година да започва на 1-ви януари, за да няма обърквания.

Новият календар, известен като грегориански, пробил доста трудно, защото се налагало натрупаните дни според юлианския календар да бъдат премахнати, заедно с празниците на светиите, които се отбелязвали на тези дни. Той се разпространил първо сред католическите държави, след това в протестантските и накрая, векове след като бил създаден – в православните страни и повечето от останалия свят.

Ето че вече знаете защо празнуваме на 1-ви януари. „Виновни” за това са древните римляни, Юлий Цезар и папа Григорий ХІІІ. А на нас не ни остава нищо друго освен да ви пожелаем весело посрещане на новата година и много успехи през 2014!

Еmil Petkov

Емил е авиационен инженер, който се опитва да предаде тук своите знания и опит. Намира космоса за вълнуващо място и се интересува как чрез новите технологии ще се приближим до него.

No comments so far.

Be first to leave comment below.

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *