Club Aurora

Твоят прозорец към космоса.

“Интернет ще те направи умен“
Или как да станеш по-глупав във века на информацията… Четейки тези редове, в момента вие се възползвате от двете върхови постижения на информационната епоха,... “Интернет ще те направи умен“

Или как да станеш по-глупав във века на информацията…

Четейки тези редове, в момента вие се възползвате от двете върхови постижения на информационната епоха, в която живеем. Притежавате електронно изчислително устройство – персонален компютър, таблет или нещо такова, който сте свързвали към мрежа с други подобни устройства. Днес благодарение на компютрите и Интернет аз мога натискайки копчета да изразя мислите си, а вие също с натискане на няколко копчета можете да достигнете до това, което съм измислил. Никога досега в историята контактът с информация не е бил толкова лесен; свидетели сме на истинска революция, съпоставима по мащаб единствено с индустриалната революция от ХIX век.

Естествено това е известно на всеки, но далеч не всички хора си дават сметка за ефекта, който оказва информационната революция върху традиционните сфери на човешко познание – изкуство, наука, технологии. На пръв поглед поне този ефект е безусловно положителен, ала идеята ми е да ви покажа, че това съвсем не е толкова вярно, ако се вгледаме по-отблизо.

Ще взема един конкретен пример – повишават ли компютрите и Интернет знанието на масовите им потребители за света около тях? Или с други думи каква е средната научна грамотност на хората днес. Всеки от нас може да отговори на този въпрос за себе си, но забележете, че въпросът се отнася за масовите потребители и има статистически характер. Тоест отговор всъщност няма, но можем да се помъчим чрез някакви статистически изследвания да придобием известна представа за реалността. През 2009 г. например Калифорнийската академия на науките провела национално допитване за базисна научна грамотност, като на интервюираните 1 000 възрастни американци били зададени следните три въпроса:

– За колко време Земята обикаля около Слънцето?
– Живеели ли са хора и динозаври по едно и също време?
– Каква част от земната повърхност е заета от вода?

Идеята била, че за да има претенцията за някаква научна грамотност, човек би трябвало да отговори безпроблемно и на трите въпроса, които не блестят с особена сложност. Познайте обаче какъв бил процента на далите три правилни отговора. Само 21 процента! 53 % познали първия въпрос, 59 % – втория и едва 47 % – третия. Множество подобни проучвания са показвали и показват, че днес все още голям брой хора смятат, че Слънцето се върти около Земята; мнозина не знаят кое е по-голямо – електрона или атома; не могат да дадат определение за неща като биологична клетка, ДНК или молекула; не са чували за термина “Голям взрив” и т.н. и т.н.

Тук виждате резултатите от едно допитване, проведено в началото на ХХI век в САЩ, Япония, ЕС, Русия, Китай, Южна Корея и Малайзия. В общи линии резултатите навсякъде по света са равномерно трагични. Източник: http://www.csa.com/discoveryguides/scilit/review.pdf

В края на краищата такива проучвания не отчитат пряко влиянието на IT технологиите върху техните потребители, но пък в последните години тази целева група се разширява с все по-разнородни слоеве от населението, така че косвено е отразен и този ефект. Изводът е, че все още огромна част от хората на XXI век си нямат хабер от съвременна наука въпреки формалното си образование и въпреки безграничния информационен ресурс на Интернет. Къде би могъл да се крие проблемът тогава? Без да се спирам на “формалното образование”, което също си е една голяма тема, мога само да нахвърлям някои специфики на IT технологиите, които не спомагат и дори пречат на масовото повишаване на образоваността.

  • Компютрите са невероятно мощни – е, и?

Когато през 1969 г. спускаемият модул Аполо 11 кацнал на Луната неговият борден компютър Apollo Guidance Computer разполагал със следните системни параметри, за да изпълни маневрите по кацане и насочване на апарата: RAM памет – капацитет от 2 048 думи по 16 bit (4 096 байта), ROM памет – 36 864 думи по 16 bit (73 728 байта), тактовата честота на процесора му била 1 MHz. Той е можел да извършва едновременно четири операции.

По днешните ни критерии това устройство стои по-близо до електронните часовници, отколкото до компютрите. И въпреки това то е било напълно достатъчно за свършването на една невероятно сложна задача – кацане на повърхността на друго космическо тяло. Представете си тогава само каква гигантска изчислителна мощност има вашия смартфон, да не говорим за лаптопа ви! Някой беше пресметнал, че изчислителната мощ на един съвременен смартфон надминава изчислителната мощност на всички компютри, използвани в NASA през 1969 г.

Но тази мощност далеч не отива отива цялата за някаква съзидателна дейност. Огромна част от нея се харчи в две направления – подобряване на графичния потребителски интерфейс и опростяване на работата с програмните приложения. Замислете се само – игрите, които разцъквате на смартфона си, докато се чудите какво да правите, са просто вариация на класически компютърни игри, създадени преди няколко десетилетия – тетрис, пакман, пъзели, ралита и пр. И процесите, които генерират самия геймплей, изискват нищожни системни ресурси за сметка на шарената графична среда, която ви се визуализира. Още един пример – първият офис пакет на Майкрософт – MS Office 95 е изисквал 12 MHz CPU, 8 MB RAM и 88 MB място на твърдия диск за пълна инсталация. 18 години по-късно неговият наследник MS Office 2013 има претенции за 1 GHz CPU, 1 GB RAM и поне 3 GB свободно дисково пространство. Двете верси на този продукт на практика правят едно и също, функционалността им в общи линии е идентична, ала основната разлика, която води до такъв огромен скок в системните изисквания е, че последната версия просто изглежда много по-добре в сравнение с първата и поддържа много повече графични екстри. Такава е тендецията и при всички програми, които имат нови версии – новите версии добавят малко нови функции, основните разлики са в интерфейса и донякъде в начина на работа.

Т.е. работата, която евентулно сте можели да свършите през 90-те с вашия тогавашен компютър е горе-долу същата, която можете да свършите днес с хиляди пъти по-мощна машина. Но стремежът към подобряване на интерфейса и в по-малка степен на функционалността е продиктуван най-вече от самите масови потребители, които налитат на по-добре изглеждащия софтуерен продукт, на този продукт, с който се работи по-лесно. Наистина има и огромни софтуерни пакети, които освен, че изглеждат добре, могат и да свършат неща, немислими за потребителските машини преди десетилетия. С такива продукти обаче обикновено се работи трудно, вървят със специален и скъп хардуер и са достъпни само за малък кръг тесни специалисти. Изненанадващо добра функционалност демонстрират и хиляди малки програмки, които могат страшно много в дадена тясна област и най-често са напълно безплатни, но поради някаква причина те също не са широко популярни.

Най-често се оказва, че масово хората, използващи компютри, нямат представа на какво са способни машините им. На тях те са им нужни единствено като средство за забавление, за игри и мултимедия, така че това е и основната посока в която поемат софтуерните разработчици. А стремежът към леснота при работата с програми в крайна сметка или орязва функции, или води до това, че все повече функции се делегират на самата програма, без да се пита потребителя й, който от пряк участник се превръща в страничен наблюдател на работния процес. Всичко това сигурно е хубаво, но има и един негативен ефект – хората все по-малко разбират какво правят компютрите им и стават все по-зависими от тях.

  • Интернет е невероятно мощен – е, и?

В Интернет можем да открием всичко, нали така? Може би, но подобно на работата с компютрите ние не се възползваме и от този ресурс. Замислете се само средно колко различни интернет адреса посещавате ежедневно – десет, най-много двайсет от милиарда уеб сайтове, които съществуват днес. Всеки ден отваряте едни и същи интернет страници, с които сте свикнали, без въобще да се интересувате от океана около тях.

Интернет расте експоненциално през годините. Тази година броят на активните уеб страници удари числото един милиард. Източник: http://www.internetlivestats.com/total-number-of-websites/

А ако решите да се поинтересувате, се изправяте пред проблем. Гугъл, най-популярният инструмент за търсене в интернетския океан, ви натрапва на първо място сайтовете, които се посещават от най-голям брой потребители. Посещаемостта безспорно е важен индикатор за качеството на даден сайт, но има и случаи, когато това не е така. Ако се интересувате от по-специализирана информация, сайтовете, посветени на нея, не са интересни на повечето потребители, не са толкова посещавани и следователно се оказват зарити дълбоко под тонове достъпни, посещавани и кухи откъм съдържание страници.

Търсенето на наистина ценна информация в Интернет е бавен и трудоемък процес, подобен на търсене на игла в купа сено. Най-често дори се оказва, че ценната информация не може да бъде достъпена в свободен вид. Моят собствен опит показва, че най-добрата и най-точно представената информация във века на Интернет продължава да се съдържа в книгите и учебниците. В този смисъл най-голямото достойнство на Интернет е, че прави тези книги достъпни в електронен вид. Но е мит, че днес информация се получава безплатно. Безплатно се получава информационна плява, наистина ценното струва пари. Добрите учебници са поне по 200 – 300 долара парчето и последните им актуални издания просто не се откриват в пиратските сайтове (повярвайте ми!). Достъпът до статиите, които съдържат най-новите открития в областта на науката и техниката, струва също толкова, че и повече. Наистина в това отношение има и бели лястовици, една от които е онлайн научният архив http://arxiv.org/ , в който напълно безплатно можете да прочетете и изтеглите хиляди реномирани статии от различни сфери на науката.

Обаче има и по-лошо от това да не открием на информацията, която ни трябва. Да попаднем на дезинформация. По прицип никой не е застрахован от това, но най-застрашени от дезинформиране са повърхностните потребители, които са най-много и винаги отварят първите резултати. Самата структура на Интернет позволява дезинформирането – гарантирана е анонимността на авторите и се позволява на абсолютно всеки с достъп към мрежата да изрази мнението си. Също много хубаво нещо, но и то си има недостатък – невъзможно е да се потвърди авторитетета на източниците. Всеки може да каже, че е еди какъв си доктор, инженер, професор само и само, за да си придаде авторитет. В едно печатно издание такова нещо няма как да се допусне (без да се заплати), но това може да се критикува като един вид цензура. В Интернет цензура няма (почти), но огромното изобилие от слаба, некоректна и подвеждаща информация създава ефекта на автоцензура. Дори да кажеш нещо умно, никой няма да те чуе в една стая, в която всички крещят глупости.

А и авторитетът на източника не е най-важното. Идеята е да се привлекат повече читатели, за да излезе сайтът по-напред в търсачките и да има приходи от реклама. Това кара авторите да наблегнат на формата за сметка на съдържанието – потребители се привличат с красив дизайн, лек и приятен изказ, популярни теми. А таргет групите за образование, наука, техника по принцип не са големи, което означава, че за зарибяване на широка аудитория сухото представяне и анализиране на факти, които ангажират сивото вещество на читателя, няма да свърши работа. Широката аудитория обича да се забавлява, не да мисли. По тази причина дори големи и реномирани сайтове, които имат претенцията да са научни, прибягват до чисто вестникарски похвати. Ако има някаква научна новина, която трябва да се отрази, то тя задължително ще се съкрати (повече потребители с кратки сесии генерират повече приходи от реклама, спрямо тези, които се задържат повече, но са по-малко), но също така и ще се изопачи, така че да се акцентира на неща, които потребителят сигурно е чувал – черни дупки, пътуване във времето, извънземни, а реалната научна информация, която не звучи толкова живописно, ще се потули. Такова редактиране де факто вместо да информира прави точно обратното. А някои дори отиват и по-далеч като директно преминават на страната на жълтостта, но си оставят етикета “наука”, заблуждавайки хората.

Една покъртителна новина от научния свят ни представя известен български сайт.

Живеем в епоха, в която суеверието и митологиите са раздухани до небивал мащаб и то единствено благодарение на Интернет. Щяхте ли без Интернет да чуете изобщо някога за Нибиру, рептилите, кемтрейлс, HAARP, ваксините-убийци и т.н? Жълтата преса винаги си е имала своя целева група, но днес привидната наукоподобност и бързият достъп до такава информация (жълтите сайтове са най-посещавани, следователно излизат първи при търсене) оплитат в паяжината хора, които по принцип не биха попаднали там. Самата наука от своя страна се компроментира в очите на повечето хора. Човек губи представа кое е възможно и кое не, кое е ценно и кое – глупост.

  • Днес всичко е по-лесно, да живее мързелът!

Обичаме компютрите, защото вършат вместо нас досадни и монотонни задачи със забележителна лекота и така ни спестяват време. Би било непосилно бреме, за който и да е човек, да обработи в графичен вид данните от хиляди измервания, докато Excel ще се справи с това за секунди без нито една грешка. От друга страна обаче никой не е имунизиран срещу мързел. Именно поради мързела ни се оказва, че все по-често товарим компютрите си със задачи, които хич не са толкова тривиални – електрониката днес управлява почти всеки съвременен уред. И това поставя под въпрос нашите собствени умения – наистина ли можеш да се наречеш шофьор, когато компютрите всъщност имат реалния контрол върху автомобила? Подобна е и ситуацията при умствената работа – защо ми е да си губя времето да реша някакво математическо уравнение, когато софтуерът ми ще се справи много по-бързо и точно? Ако искам да пресметна някакъв интеграл, просто трябва да отида тук , и да напиша какво искам от програмата, дори не е необходимо да спазя някакъв особен синтаксис. Лошото е, че ако аз системно постъпвам така, накрая след време няма да мога да се справя сам със задачата – ще забравя как става номера. Което най-малкото е унизително. А е достатъчно само да се огледаме около нас, за да забележим колко много образовани хора днес не могат да извършат наум дори елементарни бакалски сметки със събиране и изваждане, тъй като са в пълна зависимост от калкулаторите си.

Wolframalpha.com е нещо като специализиран гугъл за наука. Сайтът е така замислен, че да разбира каква информация ви трябва и да ви я представя веднага плюс всякакви допълнителни данни в удобен и изчистен вид. По този начин спестявате време от търсене в Интернет, което иначе трябва да извършите ръчно. Ако например се чудите кой е 52-ят елемент в Менделеевата таблица, стандартният начин да научите отговора е да се обърнете към Гугъл и да потърсите някой сайт за тази информация. Другият начин е да отворите wolframalpha.com, да напишете там “which is the 52th chemical element” и след секунда да видите всякакви данни за телурий, че даже и снимка на парче руда!

В информационната епоха отговорът е по-ценен от самото решение, но така той девалвира своя смисъл. Превръща се в най-обкновено число. Дори хората, които се занимават с естествени науки днес, приличат повече на счетоводители, отколкото на учени. Не мога да твърдя, че те самите губят разбирането на работата си, но огромните масиви данни, с които се зарива съвременна наука, отблъскват все повече хора от нея и им пречат да въдият основните принципи, общата картина, важното.

Информационните технологи променят и философията ни на поведение. Ако трябва да се справиш с някакъв проблем и не разполагаш с информационен ресурс, ти щеш-нещеш се заемаш сам с решаването му. Наличието на Интернет обаче ни кара първо да проверим дали някой преди нас вече не го е разрешил и да се възползваме наготово от резултата му. Много лошо. Представете си, че вие имате потенциала да измислите оригинално и нетрадиционно решение на проблема, но в Интернет попаднете на десетки вече съществуващи ефективни и стадартни решения. Най-вероятно при това положение вие няма да развиете собствената си идея, която иначе би могла да получи страхотна реализация, и ще се задоволите да минете по лесната и утъпкана пътека…

Надявам се ви убедих, че информационните технологии не са вълшебна пръчица, която автоматично ви прави по-умни и способни. Дали ще имате полза от тях или по-скоро ще ви навредят си зависи само и единствено от вас. Ако си глупав, то компютрите и Интернет със сигурност ще те направят още по-глупав; ако си умен, то шансът е да станеш още по-умен. Поне такива са моите наблюдения и ако те са точни, то ще се окаже, че между знаещите и незнаещите хора тепърва ще се образува същинска пропаст, която ще расте все повече и повече.

Еmil Petkov

Емил е авиационен инженер, който се опитва да предаде тук своите знания и опит. Намира космоса за вълнуващо място и се интересува как чрез новите технологии ще се приближим до него.

  • Albert Varonov

    11.юли.2014 #1 Author

    Прекрасна статия! Моите наблюдения са почти същите, с тази разлика, че понякога умни (според мен) хора се впечатляват от глупости в Интернет. Освен ако тези хора не са толкова умни…

    Отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *