Club Aurora

Твоят прозорец към космоса.

България и Европейската космическа агенция
Развитието на космически технологии отдавна се е преевърнало в непосредствен показател за престижа на една държава. Трябва само да погледнем към впечатляващите постижения в... България и Европейската космическа агенция

Развитието на космически технологии отдавна се е преевърнало в непосредствен показател за престижа на една държава. Трябва само да погледнем към впечатляващите постижения в усвояването на космоса през 60-те години на ХХ век, за да се убедим в правотата на това твърдение – всички те са в резултат на съревнование от рода на „кой е по-по-най” между двете суперсили СССР и САЩ. Тази надпревара е вече история, но космическите технологии и изследвания все още са най-добрият белег за това колко развита технологически е всяка една държава. Разбира се това се отнася с пълна степен и за нашата собствена държава.

България и космоса

Къде сме ние? Имаме ли изобщо място сред такива гиганти като САЩ, Русия, Китай и т.н.? Не само че имаме – България всъщност заема едно повече от достойно място сред страните с космическа програма. България е осемнайстата по ред в света държава със свой собствен сателит (Интеркосмос България 1300), и шеста по ред със свой собствен космонавт (Георги Иванов)! Можем да се похвалим и със сериозни постижения в областта на производството на космически храни и създаването на уникалната космическа оранжерия СВЕТ, функционирала за десетилетие на борда на космическа станция „Мир”.

Вторият български космонавт Александър Александров (крайният вдясно) като част от екипажа на Союз ТМ-5

За съжаление до голяма степен тези успехи са вече в миналото. След рухването на социалистическия блок спира и програмата Интеркосмос, по линия на която идва финасирането на скъпите космически проекти. В наши дни Институтът за космически изследвания към БАН при бюджетни ограничения се стреми да запази космическото ни ноу-хау и да развива традициите, които имаме, създавайки космически уреди за международни проекти в областта на слънчево-земната космическа физика, изследването на високоенергийни частици и космическите биотехнологии. Липсата на достатъчни финанси обаче си казва думата и като продължава в същия дух България е обречена да отстъпи позициите, които е спечелила, не развивайки технологична база и губейки специалисти. Този проблем разбира се е характерен и за всяка друга неголяма държава с ограничени възможности. Но щом има проблем, следователно има и решение – в нашия случай решението се нарича Европейска космическа агенция (ЕКА).

Какво е ЕКА

ЕКА е създадена през далечната вече 1975 г. от десет водещи западноевропейски икономики, след като станало очевидно, че Старият континент изостава все повече в усвояването на космоса от двата колоса в това отношение – СССР и САЩ. През годините организацията се развива успешно и се утвърждава като една от най-престижните структури за изследване на космоса, наред с NASA и Роскосмос;  днес страните, членуващи в нея, са 20.

Както стана дума, след краха на Източния блок бившите социалистически държави вече не се радват на мощната съветска подкрепа, нужна за обезпечаването на космическите им програми, и те насочват взора си именно към ЕКА. Повечето от тях веднага подават молби за членство, така че сега вече или са пълноправни членове наред с държави като Франция, Германия и Великобритания, или е договорен друг вид сътрудничество с агенцията . Към 2013 г. картата със страни-членки на ЕКА изглежда по този начин:

Различните цветове показват различно ниво на сътрудничество с ЕКА, като синият цвят е за пълноправните страни-членки. Веднага правят впечатление сивите области на картата, които обозначават държавите, нямащи никакви отношения с ЕКА. Това са тоталитарен Беларус, размирна Молдова, следвоенна Югославия и България. Сами виждате, че компанията, в която се намира страната ни, не е особено добра. До настоящия момент България демонстрира пълно игнориране на ЕКА, като страната ни целенасочено избягва каквото и да е обвързване с агенцията. Какво печелим от това? Научна изолация и технологично изоставане. Чисто и просто България не може да си позволи самостоятелствено да развива космически изследвания и технологии.

Защо се дърпаме

Логично е да се запитаме къде се корени нежеланието на България да бъде член на ЕКА. Отговорът не е толкова труден – за да си член на ЕКА трябва да плащаш съответен членски внос. Бюджетът на агенцията за 2012 г. беше над 4 млрд. евро – пари, които в по-голямата си част идват от бюджетите на членуващите държави. Цифрата може би изглежда стряскаща, но тук му е мястото да споменем, че членският внос е обвързан с БВП на всяка страна-член. В случая на България годишният членски внос би бил около 1-2 млн. евро – около 0.00005 % от нашия БВП. Сума, която не би трябвало да е проблем за една държава, уважаваща науката и стремяща се да се развива технологически. Още повече, че тази такса ще я плащаме едва когато бъде подписан договор за сътрудничество с агенцията (European Cooperating State (ECS) Agreement). Преди това обаче трябва официално (чрез акт на Министерски съвет) да заявим желание за съвместна работа с агенцията – нещо, което до момента не е сторено и няма изгледи да бъде сторено. При веднъж заявено желание започват процедури по присъединяване, които траят дълги години, като през това време не се плаща каквато и да е такса. Ако днес заявим желание да станем член на ЕКА, реално членството ни няма да се случи по-рано от 2020 г.

Интересено е да се спомене, че страната ни отдавна е член на другата престижна научна организация в Европа – тази за ядрени изследвания CERN. Там България плаща сходна по размер членска такса, което навежда на мисълта, че е възможно избягването на членство към ЕКА да е свързано със слабо лобиране за тази идея сред властовите кръгове.

Официалният статут на България спрямо ЕКА за сега е на страна-наблюдател, което напрактика не означава нищо. Кратка справка в интернет по въпроса за членството ни в ЕКА показва, че две поредни правителства в периода 2009-2011 г. са поемали ангажимент за задвижване на кандидатурата ни без реални резултати. На 11-ти април, 2009 г. – Деня на авиацията и космонавтиката – премиерът Сергей Станишев заявява пред журналисти, че България е в процес на присъединяване към ЕКА, което не отговаря на истината. Година по-късно министърът на външните работи Николай Младенов, споменава по време на визита в САЩ, че е получил нота от БАН и ще задвижи въпроса до няколко седмици, което така и не се случва. Отново на Деня на авиацията и космонавтиката, но този път през 2011 г., премиерът Бойко Борисов обещава пред медиите, че решението за асоцииране на България към EКА ще бъде одобрено от членовете на Министерския съвет веднага след Великденските празници. Това отново не се случва и към настоящия момент иницииаренето на членството ни е в задъдена улица.

Членство в ЕКА = ползи за България

Членството на България в ЕКА ни е необходимо поради няколко причини:

– агенцията инвестира милиони евро за развитието на високотехнологични проекти и стимулира местната икономика във всяка една от страните-членки. По тази линия заплатената от държавата такса се връща обратно нееднократно;

– работните позиции в агенцията са достъпни само за граждани на страни-членки;

– услугите, предлагани от изкуствени спътници на ЕКА, в областта на навигацията, телекомуникацията, изследването и мониторинга на Земята, се заплащат от всички страни, които не са членове на агенцията;

Ракета-носител Союз извежда в орбита спътници от новата европейска програма за глобално позициониране – Галилео – алтернатива на GPS.

– България ще получи достъп до върхови технологии, което би могло, ако не да прекрати, поне да намали изтичането в чужбина на талантливи и кадърни специалисти;

– България ще може да се възползва от образователните програми на агенцията.

Повече информация за Европейската космическа агенция можете да откриете на нейния сайт – http://www.esa.int/ESA

Редакция 2015 г. – През 2015 г. най-сетне станахме свидетели на раздвижване по сагата с членството на България в ЕКА, така че част от тази статия вече не е актуална. България вече има статут на кооперираща държава на ЕКА – повече за това можете да прочетете тук – http://clubaurora.org/прогрес/мястото-на-българия-в-европейската-ко

Еmil Petkov

Емил е авиационен инженер, който се опитва да предаде тук своите знания и опит. Намира космоса за вълнуващо място и се интересува как чрез новите технологии ще се приближим до него.

No comments so far.

Be first to leave comment below.

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *