Club Aurora

Твоят прозорец към космоса.

Летящите коли са тук, но на кого му пука?
AeroMobil 3.0  е словашка летяща лека кола, която прави точно това, което се очаква от една летяща кола. Можете да я шофирате по пътната... Летящите коли са тук, но на кого му пука?

AeroMobil 3.0  е словашка летяща лека кола, която прави точно това, което се очаква от една летяща кола. Можете да я шофирате по пътната инфраструктура и да я паркирате в гаража си, като обикновен лек автомобил, а ако ви омръзне да пъплите по земята, е достатъчно само да си намерите дълъг прав участък, за да се понесете във въздуха като малък самолет. Убедете се сами от това видео:
[youtube_sc url=“http://www.youtube.com/watch?v=kzYb68qXpD0″ width=“640″ rel=“0″ fs=“0″]
Максималната скорост, която развива AeroMobil 3.0 като автомобил, е 160 km/h с разход на горивото 8 l/100km и пробег от 875 km. Като самолет AeroMobil 3.0 достига 200 km/h (излетната му скорост е 130 km/h), с разход на горивото 15 l/h и максимална далечина на полета 700 km. Вътре има място за двама души, които могат да се насладят на необичайния пулт за управление, представляващ кръстоска между автомобилно табло и пилотска кабина:


На 29-ти октомври миналата година бе първият официален полет на летящата кола по време на панаира за предприемачество Pioneer Festival във Виена и тогава авангардният автомобил попадна под светлините на медийните прожектори. Но всъщност зад този продукт стоят 25 годишни усилия на словашката компания AeroMobil, създадена веднага след демократичните промени през 1990 г. Интересно е развитието на екстравагантната идея през тези години. Компанията е създала три базови прототипа на летяща кола, първият от които изглежда като студентски аеромакет, а последният – като стилна летяща кола.

Еволюцията на AeroMobil

Сега очакванията са AeroMobil да прeмине от експериментална фаза на пазарна фаза. След като завършат всички процедури по лицензирането на AeroMobil 3.0 за извършване на полетна дейност, компанията ще започне продажба на летящата кола, като желаещите да притежават такова нещо ще трябва да платят няколкостотин хидяди евро. А междувременно от другата страна на океана, в САЩ, конкурентният летящ автомобил Terrafugia Transition  е малко по-напред с материала. Той вече е лицензиран както от американската въздухоплавателна администрация FAA, така и пътната администрация NHTSA и може да бъде закупен за 280 000 $ при производствен темп от 25-35 бройки годишно.

Американският конкурент Terrafugia

Тези два примера са много показателни за едно – днес вече е напълно изпълнимо да бъдат произведени истински летящи автомобили, но те си остават единствено артикули, предназначени за малцина ексцентрични мултимилионери. А какво стана с мечтата на всички уважаващи себе си футуристи да изоставим наземния транспорт и масово да се движим във въздуха? Още Хенри Форд е казал преди около 80 години: „Помнете ми думата задават се превозни средства, комбинация от самолет и моторна кола. Може и да се усмихвате, но те идват!” И ето че днес те са тук, но едва ли някой ги възприема наистина сериозно и едва ли това положение ще се промени скоро. Причините за днешната непопулярност на летящите коли са много разнородни и помоему непреодолими, поне засега.

На първо място това са психологически причини. Всъщност хората не искат да летят, защото се страхуват да не паднат. Не говоря за любителите на екстремни усещания, а за масовите потребители на транспортни услуги, които се страхуват да се качат дори на самолет, въпреки че това е доказано най-безопасният транспорт. Страхът от високото е един от най-дълбоките и често разпространени страхове и със сигурност е пречка пред развитието на бизнес, базиран на летящи коли. В опит да се преборят с него, създателите на AeroMobil 3.0 са предвидили парашутна система за аварийно напускане в полет. Ала обикновено авиационните произшествия се развиват толкова бързо, че дори и с такава система нетренираният екипаж има малки шансове за спасение. Освен това в етапите на излитане и кацане, където са съсредоточени произшествията, парашутите са напълно безсмислени…

Не по-маловажни са и техническите проблеми пред летящите коли. Сгъваемото крило, което виждаме при дизайна на съвременните летящите коли е взето „назаем” от палубните военни самолети, които често се проектират с такава конструкция на крилото, за да се пести място на самолетоносача. Такъв тип крило обаче е по-тежко от обикновеното неподвижно крило, заради допълнителната механизация, а връзките за управление на крилните плоскости са по-усложнени, което увеличава риска от неизправност. По-съществен недостатък обаче е, че летящите коли всъщност са някакъв хибрид от самолет и лека кола, поради което са по-неефективни и по-неикономични от истинския самолет и истинската лека кола. Все още по-добрият вариант е да отидете с лека кола на летището и там да се прехвърлите на частния си самолет. Да си знаете! 🙂

Към настоящия момент обаче най-голямата пречка пред летящата кола е действащата административна регулация. Първо на първо, за летите с летяща кола ви трябва разрешително за непрофесионален пилот – PPL (private pilot license) или в САЩ – SPL (sport pilot license). За да се сдобиете с PPL лиценз е необходимо да изкарате курс с теоретична подготовка, да имате поне 25 летателни часа, както и да покривате минималните критерии за медицинска годност (клас 2 по българското законодателство). Процедура, която е по-дълга, по-скъпа и по-трудна от това да изкарате шофьорска книжка. При пилотиране на летящата кола ще трябва да изпълнявате действащата нормативна уредба за пилотиране на свръхлеко въздухоплавателно средство. Освен това регистрирането и лицензирането на летящата кола ще става на два пъти – един път пред пътните органи и втори път през въздухоплавателната администрация. Още една гарантирано дълга, сложна и скъпа процедура, особено по нашите географски ширини.

Въпреки всичко това големият плюс на летящата кола е повече от привлекателен. С нея не сте ограничени нито от пътната, нито от летищната инфраструктура. Ако има задръстване – можете да прелетите над него; от друга страна не сте длъжни да плащате скъпо и прескъпо за престой в летищния хангар. Така че може би действително ще дойде и денят на летящата кола, но това едва ли ще стане преди да се разработят усъвършенствани и безопасни системи за автономно пилотиране. За което, струва ми се, ще трябват поне още едно-две десетилетия.

Еmil Petkov

Емил е авиационен инженер, който се опитва да предаде тук своите знания и опит. Намира космоса за вълнуващо място и се интересува как чрез новите технологии ще се приближим до него.

No comments so far.

Be first to leave comment below.

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *