Портрет на българския конспиратор

Тези от вас, които следят нашия блог от по-отдавна, знаят, че темата за конспиративните теории винаги ни е вълнувала. Опитвали сме се да дадем аргументиран отпор на някои актуални конспирации или да анализираме предпоставките за възникване на подобни теории. Но времето показва, че практическият смисъл от тези усилия е съмнителен. В действителност хората са предварително настроени „за“ или „против“ дадена конспиративна теория и в много малка степен се влияят от логически аргументи или доказателства, които си се постарал да събереш по темата.

Ето защо вече рядко се занимаваме с разнищването на конспиративни теории – просто не си струва усилията. Един въпрос обаче продължава да ни интересува. Що за птици са хората, които вярват в конспиративни теории? Много ли са? В какво точно вярват? Дали вярват наистина или просто така – за да се правят на по-интересни? Е, добре, де, не е точно един въпрос, но идеята ни е, че въпреки повсеместната медийна гръмливост на всевъзможни конспирации, всъщност ние знаем малко за мисленето на хората, които са склонни да ги приемат за истина.

Анкета за конспирации

Ето защо решихме да проведем малко социологическо проучване, което да покаже доколко популярни са конспиративните теории у нашето общество. Мнозина смятат, че като цяло сме подозрителни, конспиративно настроени и ирационални, a предишни проучвания като че ли затвърждават това схващане.

Но ние ще се постараем да бъдем по-конкретни.

Ще се спрем единствено на псевдонаучните конспиративни теории (все пак сме научен блог) и няма да се занимаваме с онези конспирации, които имат политически или мистичен оттенък. Ще се опитаме да разберем доколко информирани са конспиративно настроените хора, доколко рационално мислят те, правят ли прибързани заключения и изпитват ли нужда да се чувстват специални.

За да разберем всичко това, си измислихме анкета. Можете да видите въпросите в нея ето тук. В идеалния случай трябваше да я пуснем на група произволно избрани българи, но понеже не сме социологическа агенция направихме следващото най-добро нещо – пуснахме я във Фейсбук. Така че всъщност анкетата ни e представителна за това колко конспиративна е онази част от българите, които са социално активни в глобалната мрежа.

В анкетата ни взеха участие 273 българи на възраст от 16 до 55+ години, което е предостатъчно, за да претендираме за представителност на нашето допитване. На всички участници екипът ни изказва своите искрени благодарности.

А конспиративните теории, за които ги питахме, са следните осем:

• Конспирацията за вредата от ваксините, която изглежда доста разпространена сред прогресивните млади майки;
• Вечният конспиративен евъргрийн – посещават ли извънземни земята?;
• Последният писък в конспиративната мода – умопомрачителната теория за плоската Земя;
• Кемтрейлс! (за къде без тях?);
• Прословутото кацане на американците на Луната – друга класика в жанра;
• Една не толкова известна у нас конспирация – идеята, че чешмяната вода се третира с химикали за контрол на населението;
• И една любима конспирация (особено след някоя градушка) – факт или измислица е машината за земетресения и промяна на климата – HAARP;
• A за десерт – съществува или не планетата Х или Нибиру, както е известна напоследък.

Нашите респонденти имаха правото да избират между пет отговора, които показват отношението им към тези хипотези – твърдо отрицание, умерен скептицизъм, липса на мнение или колебание, умерено съгласие и  твърда подкрепа. Въз основа на тези отговори ние разграничихме три профила:

• Хората-противници на конспиративните теории – тези, които са заявили, че не вярват в нито една от изброените конспирации;
• Умерените конспиратори – тези, които са заявили, че вярват в максимум две от осемте посочени конспирации;
• Твърдите конспиратори – тези, които заявяват, че вярват в три или повече конспиративни теории.

Резултатите

Оказа се, че различните конспиративни теории се радват на различна популярност. Най-любима за българите във Фейсбук е конспирацията за HAARP и идеята, че можем да контролираме времето или да правим земетресения. Общо 59 процента от нашите респонденти заявяват, че вярват в това или допускат, че то може да е вярно. Още конспиративни теории с около 50% доверие са вярата в извънземните (54%) и  вярата в химическите следи на самолетите – кемтрейлс (45%). Изглежда сякаш нашите статии срещу конспирациите HAARP и кемтрейлс не са свършили кой знае колко работа…

Ето така изглеждат резултатите на нашето допитване за осемте конспиративни теории, подредени отгоре надолу според доверието, което имат хората в тях:

Както виждате някои от конспиративните теории са посрещани със здрав скептицизъм. Актуалният абсурдизъм на теорията за плоската Земя се радва на одобрението на едва 2% от нашите сънародници. Изненадващо  за нас също така се оказва, че само 11% от респондентите ни вярват във вредата от ваксините – нашите очаквания бяха за доста по-висок процент.

Въз основа на отговорите, които получихме, можем да заключим, че едва около една пета от българите заявяват, че не вярват в никакви конспирации (поне тези от нашия списък). Като трябва да имате предвид, че броят на онези, които твърдо не вярват, е още по-малък. За сметка на това групата на хардкор конспираторите, които вярват в няколко от изброените конспирации, достига 37%.

Така че – да, потвърдено е. Българите (или поне тези във Фейсбук) определено сме конспиративно настроени.

Конспирации по пол и възраст

Нашата разбивка според пола на респондентите ни показва, че мъжете и жените са кажи-речи еднакво конспиративно настроени. Няма конспиративна теория, която да се харесва повече на представителите на силния или нежния пол. Напротив, разпределението навсякъде е идентично. Единствената особеност тук е, че като че ли мъжете са по-склонни да заемат крайни позиции по поставените въпроси (т.е. те са по-склонни да бъдат крайни конспиратори или крайни отрицатели), докато мнението на жените не е толкова категорично.

Разбивката по възраст обаче показва интересна тенденция. Изглежда, че най-големите конспиратори всъщност са най-младите участници в анкетата  ни от възрастовата група под 18 години. И колкото по-възрастни са респондентите, толкова по-склонни са да не вярват в конспиративни теории. При най-възрастните (над 55 години) процентът на противниците на конспиративни теории дори надминава този на крайните им привърженици – единствената възрастова група, при която се наблюдава това.

Дали  този тренд е изненада или не – ще оставим на вас да прецените. От една страна младите (поне на теория) би трябвало  да се ориентират по-добре из дебрите на глобалната мрежа в сравнение със своите дядовци.  От друга страна те са по-„пънкарски“ настроени, както и по-податливи към внушения да вярват в нещо си.  Все особености, които с течение на годините отстъпват място на скучноватия прагматизъм.

Конспирации и образование

 Считаме, че ролята на образованието е решаваща за това дали човек ще стане конспиратор, или не. При това тук са възможни две хипотези. При едната предполагаме, че колкото повече се образова човек, толкова повече се отърсва от заблудите и му се отварят очите за “реалното положение на нещата“ – т.е. следва да очакваме, че конспираторите са високообразовни, при условие че хипотезите им са правилни. При другата хипотеза предполагаме  същото, но с тази разлика, че „реалното положение на нещата“ противоречи на конспиративните теории. Следователно, по-вероятно е конспираторите да не са високообразовани.

Очаквано или  не, отговорите на нашата анкета потвърждават втората хипотеза. Едва 6 процента от хората с основно образование (предимно ученици, ако трябва да сме честни докрай) не вярват в никакви конспиративни теории, докато  при висшистите тази група  е 28% и почти се изравнява с групата на крайните конспиратори. Между другото, любопитен нюанс тук внасят онези респонденти, които по някаква причина са пожелали да не споделят какво образование имат. Такава реакция сама по себе си навява асоциации за конспиративно мислене, което се потвърждава и от факта, че хората с профил на конспиратори в тази група са цели 89%.

Образованието, което имаш, обаче разкрива само половината картина. Другата половина се крие в отношението, което изпитваш самият ти към него. Именно затова в анкетата ни съществува следният въпрос: „Считате ли, че знанията по естествени науки, получени в училище, са ви помогнали да разберете по-добре света, в който живеем?“

Отговорите, които сме получили, прекрасно илюстрират недоверието, което изпитват конспираторите  към системата на образованието. За отбелязване все пак е, че и при трите профила преобладава положителното мнение за придобитите знания в училище. Но при твърдите конспиратори това мнение се споделя от 52%, докато при противниците на конспиративните теории тази група е цели 89%.

Конспирации и информираност

Едва ли някой би отрекъл, че въпреки призванието си медиите често изнасят заблуждаваща, неточна или направо лъжлива информация на принципа „сензацията продава“. Така те се превръщат в естествена среда за разпространение на конспиративните теории. И тук нямаме предвид единствено откровено жълтите издания и телевизии, станали синоним на fake news. Напротив, в непочтената игра на опростяване и изопачаване на истината много често взимат участие големите обществени медии и дори онези, които се кипрят с етикета „научно-образователни“. Но това е тема за друга статия. По-интересно в случая е да разберем каква част от информацията за околния свят нашите респонденти получават от масовите медии.

Затова ги питаме колко време прекарват пред телевизора. Добрите новини са, че явно телевизията губи позицията си на традиционно най-силна медия и основна форма на развлечение, защото повечето хора от всички групи заявяват, че гледат телевизия по-малко от час дневно. Тук почти няма разлика между конспиратори и антиконспиратори, така че очевидно телевизионният екран няма кой знае какво отношение към формирането на възгледите им. Всъщност може би въпросът трябваше да бъде „колко часа дневно прекарвате във Фейсбук“…

В този дух е другият ни въпрос, в който питаме респондентите ни откъде черпят информация относно новостите в технологиите и науките. Целта е да разберем:

1) доколко изобщо те се интересуват от тази тема;

2) колко качествени са източниците им на информация.

Отговорите, които получаваме на този въпрос, поне за нас са много показателни. Оказва се, че всъщност огромното мнозинство от българите във Фейсбук (между 90 и 95% в отделните групи) се интересува в някаква степен от новите неща в науката и техниката. При това най-голям дял на незаинтересованост отчитаме в групата на противниците на конспирациите, а най-малък – в групата на твърдите конспиратори. Изводът, който можем да си направим оттук е, че при хората с конспиративно мислене интересът към околния свят е не  по-малък или дори по-голям от този на противниците на конспирациите.

Но… конспираторите също така са по-склонни да се информират от най-повърхностните източници на информация – масовите медии, което означава, че рискът за манипулиране при тях е най-голям. 60% от твърдите конспиратори предпочитат да черпят сведения от неща като Фейсбук, докато при противниците на конспирации този процент е 38%. Противниците на конспирации от своя страна гледат най-много научно-популярни филми (34%) и четат най-много специализирани журнали (17%), които по принцип са най-качественият източник на информация. Това показва, че е по-вероятно именно хора от тази група да притежават задълбочен и реалистичен поглед по различни въпроси.

Конспирации и рационално мислене

Последните няколко въпроса от анкетата ни представляват кратък социален експеримент. Една част от тях цели да тества доколко респондентите ни са способни да мислят логически и да не правят прибързани заключения. Другата част пък служи да провери дали е развит стремежът за специалност у съответния индивид или  напротив – той е склонен да изпадне в конформизъм.

За да проверим склонността към рационално мислене на нашите респонденти, без да ги отегчаваме с дълги IQ тестове, използвахме теста на американския психолог Shane Frederick, леко видоизменен за българските реалии. Този  тест от три въпроса е известен и като „най-краткия IQ тест“. Въпросите в него всъщност са доста елементарни, но и коварни – ако човек е склонен към прибързани заключения е твърде лесно да се подведе. А ето ги и тях (както бяха изложени в анкетата ни):

1. Баничка и боза струват заедно 1,6лв. Колко струва бозата, ако баничката струва с 1лв. повече от бозата?
2. Двама работници сглобяват два часовника за два часа. За колко часа ще бъдат сглобени 20 часовника от 20 работници?
3. Един бояджия боядисва стена. На всеки един час боядисаната площ се удвоява. За колко време ще бъде боядисана половината стена, ако цялата стена бъде боядисана за 8 часа?

Верни отговори – 1/ 0,3лв. 2/ Два часа 3/ Седем часа

Казват, че едва 17% от студентите в топ университетите на САЩ са способни да дадат правилен отговор на всички три въпроса в оригиналния тест. Е, нашите хора се справиха съвсеееем малко по-зле от топ студентите на САЩ – имаме 18% от всички респонденти, които са дали верен отговор и на трите въпроса. Но как са разпределени те в отделните групи? Ето така:

Или, ако презентираме резултатите като средноаритметична оценка (от 0 до 3), то отделните групи получават следните оценки:

Резултатите, както можете сами да се убедите, са сходни, но отново имаме ясно очертана тенденция. Най-много верни отговори (26%) и най-висока средна оценка (1,60) имаме в групата на противниците на конспирациите. Най-малко (9%) верни отговори и най-ниска средна оценка (1,17) са постигнати в групата на твърдите конспиратори. Умерените конспиратори пък се доближават по тези показатели повече до противниците на конспирации, но все пак се представят малко по-зле от тях.

Така че имаме основание да твърдим, че хората с конспиративно мислене са по-склонни към прибързани заключения и логически грешки.

Конспирации и психология

В самия край на нашата анкета се опитваме да надникнем и в психологията на конспираторите. Целта ни е да проверим дали са верни две често срещани твърдения:

1) Че хората с конспиративно мислене държат да се отличават от мнозинството и изпитват силна нужда да се чувстват уникални. Предишни проучвания застъпват именно подобна теза.

2) Че хората с неконспиративно мислене са склонни да приемат статуквото и да следват сляпо хора и идеи – т.е. че те са конформисти, коне с капаци и пр.

За да очертаем грубо психологическия профил на нашите участници, отново имаме три въпроса, адаптирани от класическия тест Need for Uniqueness на Snyder и Fromkin (1977):

1. „Винаги се опитвам да спазвам правилата, дори когато не разбирам техния смисъл“. Отнася ли се това твърдение за вас?
2. „Страхувам се да изразявам позиция, която не се приема от мнозинството“. Отнася ли се това твърдение за вас?
3. „Когато работя заедно с авторитетен и опитен човек, предпочитам да не му противореча“. Отнася ли се това твърдение за вас?

На тези въпроси няма верни и грешни отговори. Но колкото по-съгласен/а сте с горните твърдения, толкова по-голям конформист сте, и  обратно – ако сте твърдо несъгласен/а с тях, то значи най-вероятно се изживявате като красива и неповторима снежинка.

Скáлата, която използваме за количествена оценка на резултатите, се основава на това, че отговор „твърдо да“ на тези въпроси носи 5т., докато „твърдо не“ – само 1т. Така всеки респондент получава някакъв резултат, на базата на който решаваме какъв е психологическият му профил. Ако той е събрал между 3 и 6т., значи обича да изпъква на фона на останалите; между 7 и 11т. е златната среда; а между 12 и 15т. получават конформистите, които се стремят да приличат на останалите и нямат собствено мнение.

Резултатите, които получихме тук, изобщо не оправдаха предварителните ни очаквания. Оказа се, че и трите групи (противници на конспираторите, умерени конспиратори и твърди конспиратори) получават почти идентични усреднени оценки (около 8т.), поставящи ги в златната среда, ала все пак по-близо до онези, които изпитват нужда да се чувстват уникални. При това със средна оценка  от 7,7т. най-склонни към нужда за уникалност са не твърдите конспиратори, както предположихме по-горе, а противниците на конспирациите.

Така че, поне според нашата анкета, е некоректно да се обобщават хората с неконспиративно мислене като конформисти – част от „стадото“, или пък конспираторите – като хора, които обичат да изпъкват и да се правят на интересни. Нещо повече – може би точно обратното е по-вярно.

Българският конспиратор е…

Ето че вече имаме достатъчно данни, за да обрисуваме масовите български конспиратори в Интернет. Това най-често са младежи с основно или средно образование, отнасящи се критично към знанията, давани в училище. Въпреки това критично отношение обаче те изпитват към околния свят силно любопитство, което предпочитат да задоволяват с публикации в Интернет вместо с дебели книги. Българските конспиратори разсъждават по-първосигнално и са по-застрашени от допускането на грешки поради прибързаност. Отнасят се с уважение към авторитетните мнения, но не се свенят да заявят и своето собствено.

80% от българите споделят по нещичко от този профил на конспираторите. 80% от хората, които ще срещнете днес, вашите роднини, приятели, най-вероятно и самите вие.