Благодаря на моя приятел Наско, който работи в CERN и направи необходимите уточнения и корекции в текста.
Съкращението ЦЕРН редовно присъства в новините за научни открития или новини, свързани с науката. Въпреки популярността си, вероятно малко са хората, които имат представа какво е ЦЕРН (освен тези, които имат пряк или косвен досег). Ще се опитам да разясня накратко какво е ЦЕРН, с какво се занимава и защо изобщо ни са необходими такива изследвания?
ЦЕРН, или по-правилно CERN, е съкращение от „Conseil Européen pour la Recherche Nucléaire“, което се превежда “Европейски съвет за ядрени изследвания” – структура, основана през 1952 година с цел да установи организация в Европа за фундаментални физични ядрени изследвания на световно ниво. По това време чистата физика се е концентрирала върху изучаването на вътрешността на атомите, откъдето и произлиза думата “ядрени”. В днешно време нивото на познанието е навлязло още по-дълбоко и е обхванало физиката на елементарните частици – фундаменталните съставки на материята (веществото) и взаимодействията.
Лабораторията на CERN е основана през 1954 година и се намира на френско-швейцарската граница близо до Женева. Тя е една от първите колаборативни европейски проекти и в днешно време има 20 страни членки, като в момента Румъния е кандидат за член, а Сърбия, Израел и Кипър са присъединени членове в предварителен стадий за членство. Поради това лабораторията, използвана от CERN, често се нарича Европейска лаборатория за физика на елементарните частици (European Laboratory for Particle Physics).
България е член на лабораторията на CERN от 1999 година, като взаимното сътрудничество е започнало още от 1980-те години с участието на български физици в един от експериментите тогава. В момента български учени, инженери и техници участват в различните експерименти, като основните усилия са съсредоточени в CMS детектора, за когото ще обясним в някоя от следващите части. Институциите, които представят страната ни са Софийският университет и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН.
В CERN работят около 8000 служители, като малко над 2400 от тях са на постоянен щат, а останалите имат сключени временни договори към университети, институти или компании. Инженерите и техниците са 10 пъти повече от учените, тъй като инженерите конструират и проверяват машините и системите за експериментите, а техниците ги поддържат работещи, обновяват и поправят при необходимост. В допълнение, около 10 000 учени от над 113 страни (половината от физиците на елементарни частици в света) отиват в CERN за своите изследвания. Организират се и летни студентски програми, които дават възможност на студенти по физика, компютърни и инженерни науки да се включат в експерименти и да посещават лекции, специално подготвени за тях. Подобно на студентските програми, CERN предлага за учители по физика от цяла Европа курсове, които включват семинари, посещения и образователни дейности. За учителите от държавите членки се провеждат предварително планирани национални програми на роден език. Широката общественост също има възможност да посети CERN, при това безплатно (цената на пътуването до Швейцария и института, и престоя там се заплаща от посетителите). Групи от посетители, които предварително резервират посещението си, ще ползват услугите на водач в комплекса.
Експериментите в CERN генерират много данни, които се обработват от няколко компютърни центрове по света посредством грид-технологията (grid-computing) – разпределена компютърна инфраструктура, организирана йерархично. Първото ниво (Tier-0) за обработка на данните е сървърната ферма в центъра за данни в CERN с площ 1450 квадратни метра. Впоследствие данните се разпращат към другите центрове по света за анализ. Използването на грид-технологията е обусловено от липсата на изчислителни и финансови ресурси, за обработката на всички данни от експериментите.
Следва продължение.