http://www.reatechnologies.com/circuitbrd.html

Повърхностномонтажна драма

С малко закъснение за 1 април:

Скарали се веднъж жестоко два съседни чипа на една печатна платка. Причината била една кокетна индуктивност с приятно закръглен корпус.
– Още един път ако те заваря да си пускаш немощните тоци през Инчето, ще ти строша контролния регистър, да знаеш! – викнал единият чип. – Силиций долнопробен!
– Ти ли ще ми кажеш бе, боклук аналогов! – отвърнал другият. – Пет транзистора на кръст и ще ми държи сметка как да си регулирам изходите. Бе много нагли станахте това селяните! Я да си гледаш там синусоидите и да не се бъркаш в протокола на висшестоящите!
– Ти ли си висшестоящ бе, говедо цифрово! – леко загрял от яд първият чип. – Я да ти вдигна аз на теб честотата, жертво на фърмуера, фукльо с фукльо дефектен…
– О-о-о, помощ, отиде ми осцилаторът! – развикал се потърпевшият чип и от вълнение му изгърмели два-три p-n прехода. Вследствие на повишената консумация по захранването тръгнали нечетни хармоници и събудили един дърт електролитен кондензатор.
– Ом, харе, милиампер, оммм… – промърморил кондензаторът и потънал отново в медитация. Той бил произведен в Тайван, поради което бил леко откачен на тема източни религии.
– Хихи, събудиха Праелектрическото чудовище! – захилило се едно диодче-зевзече.
– Кой? Къде? Кого бият? – обадила се близката редичка от развързващи кондензаторчета-сеирджийчета и заскандирала с нанофарадни гласчета: – Са-мо Ин-тел! Са-мо Ин-тел!
– Каква е тая дандания, какво е туй чудо! – оплакала се паметта. – Не може да дремне човек! И ето, пак ми се губи един бит. Безобразие!
– Тая пък, как не се научи да брои до осем! – забучал възмутено един импулсен трансформатор. – Някоя променлива пак ще изпищи и накрая ще изкарат – ръст на БВП 5%…
– Много даже добре си броя – оправдала се паметта, – обаче тоя буфер ей тука… Нито фронтовете му – фронтове, нито се синхронизира като хората. Колко пъти молих да го сменят – не! Не мож го изкърти с токов удар. Назначен бил отгоре и туйто!
– Пак гнусни клевети по мой адрес! – засегнал се буферът. – Първо на първо, действията ми са напълно законосъобразни. Нула на входа – нула на изхода. Единица на входа – единица на изхода. Нищо на входа – нищо на изхода. Второ на второ, аз съм безпартиен.
– Така е, така е! – развикали се всички съпротивления. – Нищо не работи както трябва в тая платка. Че как да работи с тоя нефелен процесор? Само му дай да се оплаква от наследения софтуер. Сутрин каже едно, следобед – обратното. Обръща се като фурнаджийски тригер. Почнахме да прегряваме, ми то не се издържа вече!
– И аз туй казвам! – обадил се изтежко един теснолентов филтър. – Обаче пак ви питам – кой, ако не Той? Алтернатива няма, алтернативааа…
– Гласувайте за Партията на Правия Ток! – издебнало момента едно маломощно транзисторче и занареждало бързо-бързо:
– Първо, обещаваме пълна свобода на сигналите и отмяна на теоремата на Найкуист. Второ, долу всякакви осигуровки, повишаване на захранването с пет процента и въвеждане на модернизирана архитектура “Семашко”. Трето…
– Ом, харе, микрохенри, омммм… – изпъшкал дъртият електролитен кондензатор и стигайки най-после до Нирвана със законно натрупан трудов стаж, дал накъсо. Поради което така и не се разбрало какво още съдържа предизборната програма на транзисторчето.

Из дебрите на форумния интернет…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *