Logo of Club Aurora
Глобалното затопляне – факти и манипулации. Част II
Статията изтъква ключовите научни данни, свързани с увеличаването на температурата на Земята и ефектите върху околната среда. В нея се засягат предизвикателствата пред човечеството,... Глобалното затопляне – факти и манипулации. Част II

В Част I очертахме някои от основните факти около темата за глобалното затопляне. Установихме, че климатът на Земята се затопля бързо от ХХ век досега и че средната глобална температура днес не е била толкова висока от десетки хиляди години. Разбрахме, че слънчевата активност оказва влияние върху земния климат, но настоящето глобално затопляне изглежда не е свързано с нея. Видяхме също и че нивата на въглеродните емисии в атмосферата непрекъснато растат от доста десетилетия насам. Показахме, че кръговратът на въглеродния диоксид в Земята все още не е напълно изяснен и  макар ролята му като парников газ да е безспорна, не толкова ясно е доколко той е водещ фактор, обуславящ земния климат.

Днес ще разкрием как тези базови факти се третират, за да влияят върху общественото мнение. Ще се фокусираме предимно върху хипотезата, че глобалното затопляне е причинено от човешката дейност (т.нар. антропогенно глобално затопляне). Нека критичният тон на статията не ви заблуждава. Не отричам, че тази хипотеза е най-вероятното обяснение за затоплянето, което наблюдаваме сега. Проблемът е там, че все пак тя е просто хипотеза, а нейното представяне в обществото е като 100 процентов факт. Изглежда сякаш тази хипотеза се е наложила като догма в научните среди, където истинският учен би трябвало да се ръководи преди всичко от научен скептицизъм, а не от полурелигиозна вяра. Догматиката в науката е предпоставка за създаването на среда, в която всяко различно мнение от установеното се задушава в зародиш, и учените  се превръщат в “коне с капаци”, склонни да пренебрегнат важни факти, невписващи се в установения модел.

Хипотезата


Схващането, че човешката дейност стои зад настоящите климатични промени, започва да се налага в науката след 80-те години. По това време към ООН е създаден и международен орган, който да изготви научно обосновано становище относно тези промени – Междуправителственият панел по климатични промени (IPCC). От тогава досега този орган е издавал пет пъти доклади (последният е от 2014), които би трябвало да представят обобщено възгледите по въпроса в съвременната климатология. Същината на хипотезата за антропогенното глобално затопляне се изразява в следното изречение от последния доклад на тази организация [1]:

“…крайно вероятно е повече от половината от наблюдаваното нарастване на средната глобална температура от 1951 до 2010 да е причинено от антропогенно нарастване на концентрациите на парниковите газове”.

Тук под определението “крайно вероятно” следва да се разбира вероятност по-голяма от 95 %. Това е доста голяма вероятност, но все пак тя не е абсолютна сигурност. В хипотезата има и втори елемент на несигурност в частта “повече от половината…” Тоест, антропогенното влияние може да е отговорно за половината затопляне, за цялото затопляне или дори за повече от цялото (според някои изследвания без антропогенните парникови газове Земята всъщност е щяла да застудее за този период).

Именно това е честният начин да се говори за една хипотеза. Колкото и достоверно да изглежда тя, у нея винаги има някаква несигурност, която никога не изчезва напълно, а само намалява с всяко следващо нейно доказване. И все пак защо 95 %, защо не 90%, 60% или 99%? Ами защото така! По-внимателно вглеждане в документите на IPCC разкрива нещо обезпокоително. Оказва се, че тези проценти не са базирани само върху измервателни грешки или неопределености в използваните физически модели, а почиват и върху нещо, наричано “ниво на научно разбиране”. Простичко казано, когато съществуват доказателства за някаква хипотеза, и широк консенсус относно правотата й сред учените, това означава (според IPCC), че хипотезата е “крайно вероятна”, т.е. вероятността тя да е истина е над 95 %. И парадоксално – ако има също толкова силни доказателства за правотата на друга хипотеза, но няма научен консенсус, това прави хипотезата просто “вероятна” с вероятност около 66%.

1_IPCC_Probability-table Глобалното затопляне - факти и манипулации. Част II

Скалата, използвана от IPCC, за определяне на вероятност за правилност на хипотеза. Източник: [2]

1_IPCC_Probability-graph Глобалното затопляне - факти и манипулации. Част II

И същинското вероятностно разпределение на предполагаемото затопляне от различни фактори. Забележете, че на графиката не са показани всички природни фактори, влияещи върху глобалната температура. Освен това единственият природен фактор – слънчевата активност – е определен с  “ниско ниво на научно разбиране”. Забележете и широката неточност, с която е установено охлаждащото влияние на аерозолите в атмосферата. Източник [3], [4]

Или още по-просто казано – вероятността за антропогенно глобално затопляне в докладите на IPCC е по-скоро показател за това каква част от климатолозите приемат тази хипотеза за вярна. Получава се нещо, наподобяващо порочен кръг.  Климатолозите в IPCC казват, че най-вероятно Земята се затопля заради хората, а тази вероятност се базира на това какво казват климатолозите в IPCC…

Е, ако не друго поне стана ясно, че преобладаващата част от климатолозите смятат, че глобалното затопляне е антропогенно. Нали?

“Широк научен консенсус”


Колко голяма е тази “преобладаваща част от климатолозите”? С оглед на представените критерии за вярност в IPCC този въпрос е от огромно значение.  Оказва се, че между 90 и 100 (!) процента от всички климатолози подкрепят антропогенното глобално затопляне, според различни изследвания по темата [5]. Доста сериозна част. Все пак се твърди и, че 97 % от учените смятат еволюцията за факт – нещо, което за повечето хора е неоспорима истина.

Но  трябва да се внимава с подобни статистики. Те са много удобни средства за манипулиране. Например, в много медийни публикации се твърди, че според най-известното изследване по въпроса на Cook et al. [6]  97% от климатолозите подкрепят хипотезата за водещия антропогенен фактор в глобалното затопляне. Дори президентът Барак Обама цитира това число преди години. Но в самото изследване всъщност се говори за нещо съвсем различно. Изследвани са 11 944 научни публикации, касаещи глобалното затопляне. В резюмето на 66,4 изобщо не се изказва предположение за значимостта на човешкия фактор, т.е. те са пас. 32,6% изтъкват изрично, че има такъв фактор, 0,7 %- че няма, а в 0,3 % не може да се определи значимостта му.

Иначе казано – в 33,6% от статиите се заявява някакво отношение към антропогенния фактор. И от тези 33,6 процента в  97 % се заявява, че има такъв фактор. Забележете – какво е мнението на учените, написали останалите 66,4 % статии, ние не знаем. Какво е разпределението на учените, написали статиите, също е неизвестно (чисто хипотетично е възможно един и същ екип учени да е написал всички статии “за” или всички статии “против”). Не става ясно и каква e степента на убеденост на онези, които заявяват, че има антропогенен фактор – дали просто го има или е основен? Всички тези въпроси са заметени под килима, а в медиите излизат заглавия от сорта на “Глобалното затопляне е причинено от хората, смятат 97% от учените”.

Но не това е същественото. Една хипотеза или е вярна или не и няма никакво значение дали я подкрепят 1 или 100 процента. Показателен в случая е следният анекдот. През 1931 г. била публикувана книга, озаглавена “100 автори срещу Айнщайн”,  като критика на Теорията на относителността. Когато научил за тази книга, Айнщайн се засмял: “Защо сто? Ако греша, само един би бил достатъчен!”

Понякога научният консенсус е просто другото име на ретроградната наука.

По-добре не питайте!


Хипотезата за антропогенното глобално затопляне съдържа някои спорни елементи. Показателно за това е, че вместо да затихват дебатите около нея с течение на годините, те се ожесточават повече. При това нямаме предвид лобитата на големите промишлени корпорации, които са очевидно заинтересовани да я омаловажават. А по-скоро това, че въпреки мощната пропаганда (или точно заради нея), тази хипотеза, противно на очакванията, не е така широко възприета от обикновените граждани. Според проучване на Pew research center от 2016г. [7] около 48% от американците смятат, че глобалното затопляне се получава поради човешката дейност. 31% са на мнение, че за това е виновна природата, а 20% дори считат, че всъщност няма доказателства за затопляне.

Видно е, че обществото е силно фрагментирано по този въпрос, а фактът, че въпреки всичките си усилия учените дори не са могли да убедят цели 20% в безспорното – че има глобално затопляне – означава, че всъщност те са се провалили. И причина за този  провал най-вероятно е именно арогантният тон в съвременната климатология, който едва ли се харесва на хората. Особено когато не е подплатен с ясни за всички доказателства. В опитите си да наложат хипотезата за антропогенно глобално затопляне, доста учени изтъкват до забрава единствено наблюденията, които корелират добре с нея. Всякакви въпроси, които хвърлят сянка върху определени нейни аспекти, са посрещани с досада и омаловажавани. Поддръжниците на тази хипотеза никога не говорят за нейните слабости, а такива има. Ето някои от тях:

  • Палеоклиматологични изследвания показват, че в миналото също е имало корелация между повишаване на температурата и повишаване на нивата на CO2 [8]. Само, че при тези случаи първо се е покачвала температурата – а след това нивата на въглеродния оксид. Тоест, повишаването на нивата на CO2 би могло да е следствие, а не причина за повишаването на глобалната температура. Защитниците на хипотезата за антропогенно глобално затопляне не отричат това. Те смятат, че тези минали затопляния се дължат на външни фактори, несвързани с парниковите газове (например вариации в орбитата на Земята), а последващото нарастване на въглеродния диоксид е реакция на затоплянето от световния океан [9]. Само че по този начин влизат в противоречие със себе си. Излиза, че въглеродният диоксид ту е първостепенен фактор за формирането на земния климат (сега), ту е второстепенен фактор (преди).
  • В последния век постоянно нарастващото ниво на СО2 не винаги корелира добре с вариацията на глобалната температура. Отделянето на емисии СО2 поради човешка дейност се увеличава съществено след Втората световна война, но от тогава докъм средата на 70-те трендът е за охлаждане. Десетгодишната пауза на затоплянето  след 2005г. при увеличаващ се CO2 в атмосферата за този период също е необяснима.

3_CO2vsTemperature Глобалното затопляне - факти и манипулации. Част II

Нивото на СО2 в атмосферата (в червено) и вариацията на глобалната температура (синьо) в периода 1960 – 2018. Изображение: Tom V. Segalstad / www.co2web.info

  • Съществуват индикации, че в минали геоложки епохи парниковият ефект от СО2 е оказвал минимално влияние върху земния климат. Например, според различни анализи преди около 450 млн. г. в края на Ордовик  нивото на СО2 в земната атмосфера е било между 4 и 20 пъти по-високо в сравнение с прединдустриалните нива. Вместо гибелна жега обаче тогава се случил ледников период – един от най-студените за последния половин милиард години. Защитниците на хипотезата за антропогенно глобално затопляне обясняват това с факта, че слънчевата светимост по това време е била по-ниска от досегашната (т.нар. парадокс на бледото младо Слънце), както и с ветреенето на скалите и разцвета на растенията, които започнали да “дърпат” CO2 от атмосферата [10]. Тоест, нивото му паднало под необходимото за затоплянето на тогавашната Земя. Но това не обяснява защо при подобни условия в следващата геоложка епоха – Силур – Земята отново се затоплила. И защо при непрекъснато намаляване на CO2 по време на Силур климатът е бил топъл и температурата постоянна?

4_CO2_PALEO Глобалното затопляне - факти и манипулации. Част II

Нивото на CO2 в атмосферата в последните 500 млн. г. според различни изследвания. Изображение: Robert A. Rohde  / Wikipedia

5_CO2vsTEMP_PALEO Глобалното затопляне - факти и манипулации. Част IIНивото на СО2 в атмосферата през последните 500 млн. г., съпоставено с изменението на средната глобална температура за периода. Отново е налице нееднозначна корелация на CO2 с изменението на температурата. Изображение: Marit-Solveig Seidenkrantz / sciencenordic.com

  • Един от най-силните аргументи в подкрепа на хипотезата за антропогенно глобално затопляне  е наблюдаваното затопляне в тропосферата (където са концентрирани парниковите газове) и случващото се паралелно с това охлаждане на стратосферата. Стратосферата става все по-студена, тъй като до нея достига все по-малко преизлъчена топлина от Земята, възпирана от парниковите газове в тропосферата, която на свой ред се загрява допълнително.  Но… И тук има някои въпросителни. Според сателитни наблюдения след началото на 90-те рязкото охлаждане на стратосферата спира и от тогава досега температурата й почти не се е променила. Що се отнася до тропосферата, тя продължава да се загрява, но след 2000 г. загряването и започва да се случва по-бавно, отколкото предсказват компютърните климатични модели, използвани от IPCC [11].

6_stratosphere_cooling Глобалното затопляне - факти и манипулации. Част II

Изменение на средната годишна температура на стратосферата по данни от климатични спътници. Изображение: [12]

7_troposphere_warming Глобалното затопляне - факти и манипулации. Част II

Изменение на средната годишна температура на тропосферата (червената линия), съпоставени с предвижданията на климатични модели (черната линия). Изображение: [11] /  B. D. Santer et al. (2017)

  • Възможно е глобалното затопляне да не е съвсем глобално. Въглеродният диоксид се разпространява равномерно в атмосферата, така че затоплянето на планетата би трябвало да е повече или по-малко еднакво навсякъде. Но цял един континент отказва да се впише в тази картина – Антарктида. Наистина, части от Западна Антарктида и Антарктическия полуостров са се затоплили значително през ХХ век [13], но температурата в останалата част от континента почти не се е променила [14] и то от векове [15]. Това се потвърждава както от температурни измервания в антарктическите станции [16], така и от сателитни измервания [17]. Дори драматично известният с топящите си ледове Антарктически полуостров изглежда е спрял да се затопля около 2000 г. и след това е започнал да се охлажда [18]

8_antartica_temperature Глобалното затопляне - факти и манипулации. Част II

Температурата в Антарктида 2000 години назад според палеоклиматичен модел, базиран на кислород-18. Изображение: [15] / B. Stenni et al. 2017

Когато прогнозираш, е добре и да познаваш


Вече казахме, че учените не са врачки, но когато им се налага да правят предсказания понякога изглеждат точно като врачки – ту познават, ту не. Климатолозите са особено усърдни в ролята си на оракули – все пак нека не забравяме, че те се родеят с метеоролозите… Но в опитите си да отворят очите на обществото пред заплахите за климата, понякога отиват твърде далеч, правейки напълно убедено апокалиптични прогнози, които е твърде невероятно да се сбъднат. Ето кратък списък на някои такива фатални пророкувания:

ПрогнозаДействителност
1990 IPCC FAR, стр. XI: Според сценария (за развитие на климата) "Business-as-usual" през следващия век средната глобална температура ще се повишава с около 0,3°C на десетилетие (с неопределеност от 0,2°C до 0,5°C на десетилетие). Това вероятно ще доведе до повишаване на глобалната температура спрямо сегашната с 1°C към 2025 г. [19]От 1990 досега не бяха взети кой знае какви мерки за ограничаване на въглеродните емисии и сценарият "Business-as-usual" на IPCC бе спазен. Само че средната глобална температура през 2017 г. бе с 0,46°C по-висока спрямо 1990 г. [20], а не с 0,81°C както предвижда доклада на IPCC от 1990 г. при 0,3°C на десетилетие.
2007 IPCC FAR 11.7.3.3: Вероятността за валежи под формата на сняг ще намалява, докато температурата се увеличава. [21]

European Environment Agency (EEA): Симулационни модели показват широкоразпространено намаляване на количеството и задържането на снежната покривка в Европа през ХХI век. [22]
Площта на годишната снежна покривка в Северното полукълбо почти не се е променила от 1980 г. досега. Например за петилетката 1980-84 тя е била средно 25,03 млн. km^2, а за периода 2013-17 - средно 25,10 млн. km^2 [23]
1990 IPCC FAR, стр. 81: Според сценария (за развитие на климата) "Business-as-usual" в периода 1990 - 2100 морското ниво ще се покачва средно с 6 cm на десетилетие (с неопределеност от 3 до 10 cm на десетилетие). До 2030 г. морското ниво ще се е повишило с 20 cm. [24]Към 2018 г. морското ниво се е покачило със 8,6 cm спрямо това през 1993 г. според сателитни измервания [25]. Това прави около 3,2 cm на десетилетие.
2001 IPCC TAR (AR3): Честотата на горските пожари ще се повиши заради предизвиканата от човека промяна в климата. Цитирани са няколко научни изследвания, в които се твърди това. [26]Според сателитни данни на NASA глобалната площ на опожарените земи е намаляла с 24% между 1998 и 2014 г. Най-голям е спадът в африканските савани. [27]
Многобройни предсказания в пресата от 1956 г. [28] до наши дни [29]: Ледовете в Северния ледовит океан ще се разстопят напълно до хххх година. Северният ледовит океан все още не се е размръзнал към 2018 г. Факт е, че от десетилетия съществува тенденция за намаляване на ледената му покривка по време на годишния мининимум (септември). Но всъщност от 2007 г. досега минималната площ на ледовете се е стабилизирала в порядъка на 4,2 - 5 млн. кв. km и не намалява повече. Единствено изключение е рекордно горещата 2012 г., в която площта на ледовете се стопи до само 3,4 млн. кв km. [30]

С тази извадка не искам да кажа, че климатолозите, които поддържат хипотезата за антропогенното глобално затопляне, са специализирани в грешните прогнози. Напротив, много от предвижданията им се доближават впечатляващо близо до истината и обратно – има доста примери за погрешни предсказания на отрицателите на тази хипотеза, които от десетилетия прогнозират неуспешно годината, в която ще спре затоплянето.  Но разликата е в претенциите. Твърденията за почти сто процентов  консенсус сред научната общност предполагат липса на каквито и да е грешки. И предупредително размаханият пръст, придружен с плашещи и впоследствие несбъдващи се прогнози, всъщност подкопава доверието в тази общност.

Въпреки всичко мейнстрийм климатологията не изпуска случай да бие тревога. Днес вече е позабравено, но в края на 60-те години и особено през 70-те години на ХХ век, актуалната климатична истерия не е била по глобалното затопляне, а по глобалното охлаждане. Разбира се, тогава виновен е бил пак човекът с изхвърляните от него аерозоли в атмосферата, голям е бил и страхът от ядрена зима.

9_global_cooling Глобалното затопляне - факти и манипулации. Част II

Годината е 1971, а The Washington Post ни предупреждава да се готвим за новата Ледена епоха, която е на прага…

От науката към политиката


Въпреки усилията да се наложи антропогенното глобално затопляне като установен научен факт, дебатите по темата са далеч от затихване. Ала дори в научните среди, все повече те се водят с политически, а не с научни аргументи. Обикновено опонентите се разделят в две фракции, които нямат добро мнение едни за други. Те доста приличат на футболни запалянковци. Привържениците на антропогенното глобално затопляне са определяни от опонентите им като подчинени на правителствата догматици и са етикетирани с ласкавите епитети “затоплисти” и “алармисти”. Обратно – противниците на антропогенното глобално затопляне са заклеймявани като “невежи” или платени от петролния бизнес и  на свой ред носят прозвището “отрицатели”, навяващо асоциации за отрицателите на Холокоста. Медиите дори се опитват да ги приравнят към антиваксърите или вярващите в кемтрейлс.

Тази черно-бяла картина изключва нюансираните мнения. По-особените позиции пораждат подозрение и авторите им рискуват да бъдат отлъчени от лагерите, към които принадлежат. Звучи параноично и може би е, но такъв процес е алтернативно обяснение за необичайно твърдата позиция в съвременната климатология относно антропогенното глобално затопляне. Ако си климатолог, който има определени съмнения по този въпрос, е много по-вероятно да си замълчиш, знаейки, че всяко твое публично заявено мнение, разминаващо се с установеното, рискува да съсипе научната ти кариера. Следователно най-ясно ще се чува гласа на най-ортодоксалните учени и по-този начин би могло да изглежда, че това всъщност е  гласът на цялата климатология.

Май съвсем нагазихме в полето на конспирациите. Но за разлика от други псевдонаучни конспиративни теории, в този случай сме имали шанса “да надникнем в кухнята” и знаем, че понякога водещи  климатични учени в света са склонни да имат поведение, което не бихме определили като джентълменско. Става дума за разразилия се преди десетилетие климатичен скандал, добил известност като “Климатгейт”. Тогава беше хакнат пощенския сървър на Climate Research Unit и в интернет изтекоха няколко хиляди имейли на световноизвестни климатолози, поддръжници на антропогенното глобално затопляне. В съдържанието на някои имейли бяха открити закани за бойкотиране на скептични климатични журнали, препоръки за игнориране на скептични публикации в докладите на IPCC, склонност за нагласяване на данните, както и пренебрежително отношение към скептичните учени, съчетано с нежелание за публично споделяне на суровите данни, върху които се базира хипотезата за антропогенното глобално затопляне [31].

Всъщност нищо чак толкова шокиращо не изскочи от тези писма, но пък за всеки стана ясно как действа консенсусната климатология. И обяснителният режим, в който влезе, нанесе големи вреди на каузата й. В последствие дори бе създадена независима организация (Berkeley Earth),  която да провери доколко правилна е информацията за глобалното затопляне в докладите на IPCC (оказа се, че е правилна).

Днес изглежда така сякаш никой не си е взел урок от този скандал. Поддръжниците на антропогенното глобално затопляне продължават с религиозен плам да говорят за хипотезата си и всячески да омаловажават критиката. Нещо повече – те все така манипулират обществото с катастрофални прогнози за климата. Тук е описано как стават такива манипулации. Накратко –  в последния доклад на IPCC се дават няколко сценария за промяна на климата според икономическото развитие на планетата в ХХI век. Най-лошият от тях е сценарият RCP8.5, според който до 2100 г. населението на Земята ще расте с най-високия възможен темп на растеж, икономическото развитие ще е най-ниското възможно, а бедността – рекордно висока, както и използването на полезни изкопаеми. Този сценарий, при който към 2100 г. най-голям дял от потребяваната енергия идва от изгарянето на въглища (като в ХIX век)  е възможен, но е малко вероятен. Въпреки това много научни изследвания върху бъдещето развитие на климата разглеждат единствено този сценарий в моделите си, без дори да се споменава, че има и други (по-вероятни) възможности.

Коя страна да избера?


Темата за глобалното затопляне е един от онези въпроси, за които като че ли всеки има мнение. Все пак, която и страна да изберете в този диспут, не се оставяйте да бъдете подведени от нечии необосновани твърдения. Подхождайте с (умерен) скептицизъм към заглавията, които четете, но  не и към науката като цяло. Въпреки своите пристрастия тя обикновено дава доста добро предположение какво е истинското положение на нещата.

Все пак, ако искате да имате максимално обективна позиция, не  четете предъвканата информация в медиите, а самите научни изследвания или още по-добре – вижте суровите данни, върху които се базират те. Внимавайте за пропагандни сайтове, каквито има и в двата лагера. Ще се спра само на два такива – Skeptical Science (най-известният блог на “алармистите”) и Watts Up With That? (най-известният блог на “отрицателите”). И в двата блога информацията се представя изключително еднопосочно и манипулативно в стил адвокатска пледоария. Но все пак те са полезни с това, че от тях можете да се запознаете със слабостите, които имат противниковите климатични хипотези. От друга страна има и по-балансирани блогове (като Science of a Doom), от които бихте могли да научите много за това как функционира климата.

Какво мислите за глобалното затопляне?

View Results

loading Глобалното затопляне - факти и манипулации. Част II Loading ...

Използвана литература:

[1] “CLIMATE CHANGE 2014: Synthesis Report. Summary for Policymakers” – http://www.ipcc.ch/pdf/assessment-report/ar5/syr/AR5_SYR_FINAL_SPM.pdf

[2] https://www.ipcc.ch/pdf/supporting-material/uncertainty-guidance-note.pdf

[3] https://www.ipcc.ch/publications_and_data/ar4/wg1/en/figure-2-20.html

[4] https://www.ipcc.ch/publications_and_data/ar4/wg1/en/ch2s2-9-1.html#table-2-11

[5] https://www.theguardian.com/environment/climate-consensus-97-per-cent/2016/apr/13/its-settled-90100-of-climate-experts-agree-on-human-caused-global-warming

[6] http://iopscience.iop.org/article/10.1088/1748-9326/8/2/024024/meta

[7] http://www.pewinternet.org/2016/10/04/public-views-on-climate-change-and-climate-scientists/

[8] https://phys.org/news/2012-07-temperatures-co2-climate.html

[9] https://www.newscientist.com/article/dn11659-climate-myths-ice-cores-show-co2-increases-lag-behind-temperature-rises-disproving-the-link-to-global-warming/

[10] https://www.skepticalscience.com/CO2-was-higher-in-late-Ordovician.htm

[11] https://www.nature.com/articles/ngeo2973

[12] https://www.ncdc.noaa.gov/temp-and-precip/msu/time-series/

[13] https://www.nature.com/articles/ngeo1671#f1

[14] https://www.bas.ac.uk/data/our-data/publication/antarctica-and-climate-change/

[15] Antarctic climate variability on regional and continental scales over the last 2000 years. In: Climate of the Past, Vol. 13, p. 1609-1634 (2017). – https://www.clim-past-discuss.net/cp-2017-40/cp-2017-40.pdf

[16] https://www.ncdc.noaa.gov/temp-and-precip/msu/time-series/antarctic-land/lt/dec/ytd

[17] https://www.ncdc.noaa.gov/temp-and-precip/msu/time-series/antarctic-land/lt/dec/ytd

[18] https://www.nature.com/articles/nature18645

[19] http://www.ipcc.ch/ipccreports/far/wg_I/ipcc_far_wg_I_spm.pdf

[20] https://climate.nasa.gov/vital-signs/global-temperature/

[21] https://www.ipcc.ch/publications_and_data/ar4/wg1/en/ch11s11-7-3-3.html

[22] https://www.eea.europa.eu/data-and-maps/indicators/snow-cover/snow-cover-assessment-published-sep-2008

[23] https://climate.rutgers.edu/snowcover/table_area.php?ui_set=2

[24] https://www.ipcc.ch/ipccreports/1992%20IPCC%20Supplement/IPCC_1990_and_1992_Assessments/English/ipcc_90_92_assessments_far_full_report.pdf

[25] https://climate.nasa.gov/vital-signs/sea-level/

[26] http://www.ipcc.ch/ipccreports/tar/wg2/index.php?idp=246

[27] https://www.sciencedaily.com/releases/2017/06/170629175502.htm

[28] https://trove.nla.gov.au/newspaper/article/23421495/1769713

[29] http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/7139797.stm

[30] http://nsidc.org/arcticseaicenews/2018/09/

[31] https://www.telegraph.co.uk/news/earth/environment/globalwarming/6636563/University-of-East-Anglia-emails-the-most-contentious-quotes.html

0 0 votes
Article Rating

Еmil Petkov

Емил е завършил авиационно инженерство и инженерна физика. Намира космоса за вълнуващо място и се интересува как чрез новите технологии ще се приближим до него.

Subscribe
Notify of
guest

0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x
en_USEnglish