Logo of Club Aurora
Глобалното затопляне – факти и манипулации. Част I
Климатичните промени и наблюдаваното днес глобално затопляне на Земята са сред най-широко дискутираните теми в обществото ни. В което няма нищо чудно – важността... Глобалното затопляне – факти и манипулации. Част I

Климатичните промени и наблюдаваното днес глобално затопляне на Земята са сред най-широко дискутираните теми в обществото ни. В което няма нищо чудно – важността на този въпрос е огромна за нашето бъдеще. Но същевременно ставаме свидетели на нещо доста обезпокоително. Дебатите по темата, научна по своя характер, рядко са непредубедени и рядко почиват на всички налични емпирични доказателства, чиято интерпретация понякога е нееднозначна. В действителност наблюдаваме сблъсък на идеологии, използващи методи близки до пропагандните, за да убеждават в правотата си. Наричаме това манипулиране на общественото мнение. За съжаление към това манипулиране прибягват, както учени, така и хора от едрия бизнес, политици… Науката обаче борави с факти и хипотези. Ето защо в две статии по въпроса ще се опитаме да отсеем фактите, които стоят в основата на хипотезите за климатичните промени, и ще покажем къде започва манипулирането на общественото мнение. Накрая ще оставим на вас, читателите, да си направите изводите.

От безспорното към спорното (или от общото към конкретното)

Въпросът за климатичните промени на Земята може да се разгледа като съставен от няколко въпроса, които се съдържат един в друг. Тяхната парадигма изглежда така:

Променя ли се климатът на Земята? -> Повишава ли се глобалната температура на Земята? -> Човешката дейност ли причинява това затопляне?

Както виждате, въпросите вървят от по-общи към по-конкретни. Известно е, че едно по-общо твърдение е по-лесно доказуемо. Доста по-лесно бихте доказали, че слънцето изгрява сутрин, отколкото, че изгрява в 06:57. За второто ще ви е необходим точен часовник. И календар. И теория, която показва как се измества часът на изгрева през годината. Защото слънцето ще изгрява в 06:57 само в няколко дати годишно, така че освен ако не прецезирате твърдението си, то би било погрешно. Тоест, работата, която трябва да свършите във втория случай е доста повече; доказателствата, които трябва да съберете – също. При това, забележете, също толкова трудно е да докажете обратното – че слънцето не изгрява 06:57. Но и в единия, и в другия случай, ако не сте събрали достатъчно много и различни доказателства, това прави твърдението ви спорно. То може пак да е вярно, но с определена вероятност, зависеща от тежестта на доказателствата.

Безспорно е, че климатът на Земята се променя. Както винаги е било. В крайна сметка континентите не спират да се движат, морските течения се менят, биологични видове изчезват и други се появяват на тяхно място. В природата нищо не е константно, още по-малко климатът на Земята. При това в мащаба на геологическите епохи той се променя направо мълниеносно. Трудно е днес да си го представим, но само преди  двайсетина хиляди години тундрата е започвала на север от река Дунав [1], a нивото на световния океан е било 120 метра под сегашното [2].

1_Europe_Ice_Age Глобалното затопляне - факти и манипулации. Част I

Разпространение на ледниците и тундрата в Европа през последния ледников период. Изображение: [3]

2.Ice_Age_World_Map Глобалното затопляне - факти и манипулации. Част I
Географска карта на света през последния ледников период. Изображение: National Geophysical Data Center (NGDC) at NOAA

По-полемичен въпрос е не дали климатът се променя, а дали промяната не става с ненормално бързи темпове, невиждани досега. За да отговорим коректно е необходимо да разполагаме с измервателни данни за среднодневната температура в дълъг период от време. При това, за да бъде апроксимацията ни максимално близка до среднодневната глобална температура трябва да имаме измервания от многобройни измервателни станции, пръснати равномерно из земната повърхност. Такива мащабни измервания на температурата има едва от около 150 години. А глобални измервания са възможни едва от няколко десетилетия с въвеждането на метеорологичните сателити. За температурата в миналото може да се съди по най-различни косвени методи, но за тях по-нататък.

3_Overall_temperature_trend_Bulgaria_20_centure Глобалното затопляне - факти и манипулации. Част I

Промяна на средната годишна температура в четири града в България през ХХ век – Габрово (а), Бургас (b), Казанлък (c), Лом (d). Както можете да се убедите – общият тренд е за повишение на средната годишна температура с около 0,5 – 1 градуса за век, макар че в Казанлък средната годишна температура всъщност намалява за този период. Графика: [4]

Въз основа на много графики като горните от метеорологични станции по цялата Земя са изготвени модели, които показват как се е променяла средната годишна температура на земната повърхност от края на ХIX век досега. Те изглеждат по този начин:

4_Overall_temperature_trend_World_20_centure Глобалното затопляне - факти и манипулации. Част I

Промяна на средната глобална температура на земната повърхност, отнесена към средната глобална температура в периода 1980 – 2010. Различните линии представят различни модели използвани от американската климатична служба NOAA. Графика: [5] по данни от [6]

На база на тези измервания можем недвусмислено да твърдим, че температурата на Земята се e повишила за отчитания период. При това промяната е по-значителна  в последните няколко десетилетия. Налице са също и множество колебания в средната температура през годините, периоди в които има тенденция за застудяване (1880 – 1910) и задържане на температурата (1950 – 1980). Ала като цяло глобалното затопляне от ХХ век досега е неоспорим факт. И отричането му е просто поредната антинаучна теория на конспирациите.

Но какво се е случвало с климата на Земята преди ХХ век? Относително постоянен ли е бил? Глобалното затопляне някаква невиждана аномалия ли е? Това са кардинални въпроси в контекста на нашия трети въпрос – хипотезата, че именно човешката дейност е основният приносител за затоплянето. За съжаление няма как да знаем отговорите им със сигурност. Най-доброто, с което разполагат климатолозите, са различни модели, които могат да загатнат със задоволителна точност какво е било положението в миналото. Но все пак учените не са гледачки. Детайлна и категорична информация няма как да се знае. Въпреки това често се публикуват научнопопулярни новини и статии, в които заглавията и акцентите са така преувеличени и/или изкривени, че нямат почти нищо общо с реалното изследване, върху което се базират. Тъжно , но факт. Ето пример – Ледниците в Алпите ще изчезнат до края на 21 век. Когато в изследване, основано на модел, а не на емпирични данни, се говори така категорично, най-вероятно става дума за някаква манипулация.

5.Science-reporting Глобалното затопляне - факти и манипулации. Част I

“Научните” публикации в масмедиите са любимо поле за изява на журналистите в категорията “преразказ без елементи на разсъждение”, но понякога заблуждаваща информация се спуска и от самите учени, с цел да привлекат внимание (пари) към изследването си.

История на климата

Всъщност как изобщо можем да знаем какъв е бил климата на Земята преди хиляди и дори стотици милиони години? По същия начин, по който научаваме и историята  – доказателствата за това какво е било са все още под земята. Има цяла наука, посветена на изучаването им – палеоклиматология.  Накратко това са методите, които служат за определяне на климата в миналото:

  • Изследване на леда от полярните ледници в дълбочина. Най-старите ледници са започнали да се образуват преди стотици хиляди години и те съдържат слоеве лед, формиран от снеговалежа, през всяка година досега. Учените изследват концентрацията на два изотопа в тези слоеве – кислород-16, който се образува в по-студени условия и кислород-18, който доминира при по-топъл климат;
  • Изследване на вкаменелости на дървета със запазени годишни пръстени. По ширината на годишните пръстени се съди до колко благоприятни са били условията, при които е расло дървото;
  • Изследване на концентрацията на CO2 във фосилизирани листа;
  • Изследване на концентрацията на цветен прашец в седиментни скали – при добри условия растенията образуват повече прашец.
  • Изследване на коралови колонии и  техните вкаменелости. Коралите се трупат на слоеве и  развитието им се влияе от температурата и солеността на морската вода.

6.Temperature_various_models Глобалното затопляне - факти и манипулации. Част I

Изменение на средната годишна температура на Земята в последното хилядолетие по данни от различни климатични модели и методологии. Графика: [7]

6.Temperature_variation_in_past Глобалното затопляне - факти и манипулации. Част I

Изменение на средната годишна температура на Земята в последните 500 млн. години. Графика: Glen Fergus / Wikipedia

Изучавайки графики като горните две можем да си направим няколко извода. На първо място е видно, че получените данни от различни климатични модели се различават в известна степен един от друг, както и би следвало да очакваме. Но разликата рядко надвишава 0,5 градуса, пък и трендът на температурата във времето при различните модели най-често се припокрива. Тоест, фактът, че чрез различни методологии се получават толкова близки резултати, означава, че ние действително можем да предположим с голяма степен на достоверност какъв е бил климатът на Земята, както преди хиляди години, така и в отдавна изминали геоложки епохи.

На графиките виждаме и как средната температура на Земята в миналото се е изменяла по периодична зависимост. При това тези цикли на затопляне и застудяване се повтарят в различен мащаб. През около 100 000 години се редуват периоди на глобално затопляне, при които средната температура на Земята доближава сегашната. Ала в по-общ мащаб приблизително на всеки 150 млн. години се случват други периоди на затопляне, в които глобалната температура надминава с 10-на градуса сегашната.

Третият извод, до който достигаме, е, че климатът на Земята се влияе от някакви фактори (като част от тях са с предполагаем цикличен характер). И те са били налични много преди човешката дейност да започне да оказва забележимо въздействие на околната среда. Но кои са тези фактори?

Влиянието на Слънцето

Нека си представим една тенджера с вода, поставена върху котлон. От какво ще зависят условията на повърхността на водата? Ами очевидно от два фактора – от температурата на котлона, както и от това дали тенджерата има похлупак и колко ефективен е той в предотвратяването на конвективен топлообмен с околната среда. Примерът е доста простоват, но дори той ни помага да разберем кои са основните фактори, които определят климата на планетата ни. Това са Слънцето (в ролята на котлона) и парниковите газове в атмосферата (в ролята на похлупака). Най-съществената разлика между климата на Земята и този в тенджерата е, че количеството на парниковите газове  не е фиксирано като похлупака на тенджерата, а е в известна степен функция на външното нагряване. Така че в основата си земният климат се обуславя от слънчевото греене.

Дотук всичко звучи много просто и логично. Но всъщност ролята на Слънцето в климатичните промени на Земята е обект на може би най-ожесточения диспут между климатолозите. Аргументи в спора имат и двете страни. Но преди да ги разгледаме, нека кажем и няколко думи за нашата звезда – Слънцето.

Свикнали сме да приемаме неговата яркост за константна, но всъщност строго погледнато това не е така. Слънцето е в известен смисъл променлива звезда с единадесет годишен цикъл. По време на един такъв цикъл, то преминава през период на повишена активност (слънчев максимум) и период на ниска активност (слънчев минимум). Така в последните 400 години слънчевата радиация, падаща върху един кв.м. земна площ (т.нар. “слънчева константа”), се е променяла в диапазона 1360 – 1362 W/m^2 [8].

Много или малко са 2 W/m^2 за да окажат забележимо влияние на земния климат? Можем да се опитаме да дадем отговор, като съпоставим графиката на промяната на глобалната температура на Земята във времето с цикличната слънчева активност през този период. Ако има някаква зависимост, очакваме да видим увеличение на глобалната температура в периоди с висока слънчева активност и обратно – намаление при ниска активност. За показател на слънчевата активност ще използваме броя на слънчевите петна в слънчевата фотосфера. Техният брой се увеличава при слънчеви максимуми и намалява по време на минимуми. Освен това динамиката на слънчевите петна през годините се документира подробно от няколко столетия насам, така че този параметър е идеален за съпоставка в относително голям времеви интервал (колкото по-голям – толкова по-добре).

И тъй, въпросната графична зависимост от началото на ХХ век досега изглежда по този начин:

7.Temperature_vs_sunspots_xx_century Глобалното затопляне - факти и манипулации. Част I

Изменение на средната земна температура от началото на ХХ век до 2016г. по данните от два климатични модела – GCAG (червената линия) и GISTEMP (зелената линия), усреднени на базата на 11 годишни периоди [9]. Сините стълбове показват броя слънчеви петна, наблюдавани през съответните години, a жълтата линия е 11-годишната им апроксимация [10].

Както виждаме, докъм 60-те години на ХХ век се наблюдава повишаване на глобалната температура, а за същия период се наблюдава и нарастващ интензитет на слънчевата активност по време на максимумите, който достига своя апогей през 1960г. – един от най-мощните слънчеви максимуми за последните 400 години. После обаче следва нещо интересно. Глобалната температура се стабилизира за повече от десетилетие, след което започва стремително да нараства, докато слънчевата активност за този период постепенно отслабва, като последният слънчев цикъл е един от най-спокойните в историята.  Следователно не съществува взаимовръзка между глобалното затопляне и слънчевата активност. Експерименталните данни разбиват на пух и прах тази хипотеза. Нали?

Нека все пак видим какво се случвало и назад във времето. Както споменахме, колкото по-широк период обхванем, толкова по-ясно можем да установим има или няма корелация между две функции. Броят на слънчевите петна (или по-точно – броят на групите от слънчеви петна) се документира от 400 години. За този период нямаме метеорологични данни, но бихме могли да използваме  климатичен модел, на базата на който е изчислена някаква апроксимация за глобалната годишна температура. За нашата съпоставка сме използвали модела на Cunningham et al от 2013, показващ изменението на температурата на морската повърхност в северния атлантик въз основа на  отлагания на микроорганизми [11].

8.Temperature_vs_sunspots_xviii-xx Глобалното затопляне - факти и манипулации. Част I

Изменение на средната  температура на морското равнище в северния атлантик в периода 1600 – 1975 (червената линия) по данни на Cunningham et al [12], усреднени на базата на 11 годишни периоди. Сините стълбове показват броя групи слънчеви петна, наблюдавани през съответните години, a жълтата линия е 11-годишната им апроксимация [13].

Е, сега нещата далеч не изглеждат толкова очевидни. Дори като цяло изглежда, че изменението на глобалната температура, поне до 1970, следва изменението на слънчевата активност. Наистина, има участъци, за които съществува обратната зависимост, но едва ли някой би отрекъл, че има корелация между двете функции. Коефициентът на корелация за този четиривековен период е 0.68, което означава, че няма перфектна корелация, но все пак тя е доста висока.

Изводите, които можем да си направим от всичко казано дотук, са два. И те са донякъде противоположни:

  1. Слънчевата активност е имала първостепенна роля за определянето на земния климат в последните няколко века (поне);
  2. Слънчевата активност практически не е от значение за рязкото глобалното затопляне, наблюдавано  в последните 40 години.

Но ако не е Слънцето, тогава кой?

CO2 – набеденият виновник

Вижте Венера. Най-близката по размери и маса до Земята планета в Слънчевата система се намира с 28 процента по-близо до Слънцето от нашата собствена планета. Енергията, която би трябвала да пада на единица площ там е 2630 W/m^2 или два пъти повече, отколкото на Земята. Следователно бихме могли да очакваме, че температурата там ще е двойно по-висока от тази на Земята. И ако средната температура на повърхността на Земята е 273 К, то на Венера би трябвало да е 546 К (273 oC).

Грешка. На Венера е много по-горещо. Със своите 457 oC там е по-горещо дори от Меркурий. И причината за тази пъклена горещина се намира в атмосферата на планетата. Почти изцяло (96,5%) тя се състои от въглероден диоксид. А въглеродният диоксид има едно особено свойство. Той пропуска почти изцяло енергията, идваща от Слънцето, чийто пик е във видимия диапазон и близкия инфрачервен. Така тази енергия безпрепятствено напича повърхността на планетата и тя на свой ред започва да отдава топлина обратно в околното пространство. Но това вторично излъчване е по-дълговълново ( > 4 μm) и този път въглеродният диоксид отказва да го пусне ей така. Той поглъща тази топлина и след това я отделя пак в околното пространство, като това преизлъчване става във всички посоки. Следователно част от топлината се връща обратно към земята, където пак следва загряване, част от което пак отива към въглеродния диоксид и т.н. и т.н… Оказва се, че въглеродният диоксид е изключително мощен парников газ, превърнал Венера в една същинска тенджера под налягане.

На Земята също си имаме въглероден диоксид. Масата му в земната атмосфера е около 3,281 милиарда тона [14]. Или около 0,043 % от цялата атмосфера по данни от 2014. Много или малко е това, за да причини забележимо затопляне на Земята? Още един от онези простички въпроси, които обаче нямат така простичък отговор, независимо какво се опитват да ви внушат от различните лагери. Ние няма да даваме отговори, а просто ще посочим фактите.

1. Нивото на COсе покачва непрекъснато през ХХ век, като темпът нараства осезаемо след 1960г. Оттогава до днес концентрацията на CO2 расте с около 20 ppm/десетилетие (ppm означава “една част на милион части”). До началото на ХХ век тя е била около 270 ppm, днес вече е 420 ppm.

9.CO2_BY_TIME Глобалното затопляне - факти и манипулации. Част I

Изменение на концентрацията на въглероден диоксид във въздуха за последните 50 години. Трионообразната форма на графиката се дължи на сезонните вариации на растителността в умерените ширини. Изображение: NOAA

2. Влиянието на различните газове върху парниковия ефект на Земята е добре изучена задача в климатологията още от началото на ХХ век досега. Счита се, че увеличената концентрация на CO2 в атмосферата на Земята през 1980 е допринеслa за допълнително нагряване на планетата от порядъка на 1 W/m^2 спрямо 1750 г. За 2017 това допълнително нагряване е 2 W/m^2 спрямо 1750 г. [15]. Припомняме, че 2 W/m^2 е също така максимална вариация на слънчевата константа за последните няколко века.

Въглеродният цикъл на океана

Въглеродният диоксид не остава завинаги в атмосферата. Рано или късно той се връща обратно в биосферата, а съществена част от COоксидира с водата в световния океан по реакцията: CO2 + H2O = H2CO3 = HCO3 + H+. Както се вижда от реакцията, нейният продукт е слабо реактивната въглеродна киселина. В последните десетилетия количество на тази киселина в морската вода се увеличава, което води до намаляване на pH на световния океан. Това е пряко следствие от увеличената концентрация на CO2 в атмосферата.

10.Carbon-cycle Глобалното затопляне - факти и манипулации. Част I

Схема на въглеродния цикъл в океана. Забележете, че според IPCC всяка година от атмосфеата в океана влизат средно 92 млрд. тона въглерод, но същевременно се връщат около 90 млрд. т. Изображение: IPCC

Но целият този процес на връщане на CO2 в световния океан е много сложен и все още в него има доста неясноти. Сигурни сме обаче, че световния океан има изключително важна функция по поддържане на относително стабилни нива на CO2 в атмосферата на Земята. В настоящата епоха на нарастване на този газ, океанът играе ролята на резервоар за излишъка от него. Статистиката показва, че за едно столетие (1911 – 2011) в земната атмосфера са били отделени около 1 300 млрд. тона CO2  [16]. За същия период количеството CO2 в атмосферата се е увеличило от 300 ppm на 391 ppm [17], т.е. с 91 ppm, което се равнява [14] на около 712 млрд. тона CO2. Това означава, че за един век около 45% от атмосферния COе отишъл обратно от атмосферата в океана.

Което е огромно количество. Толкова огромно, че човек започва да се пита какво би станало с COв атмосферата на Земята, ако внезапно спре генерацията му. Ще се запази ли количеството му във въздуха? Не, категорично. Анализите показват, че той би отишъл от земната атмосфера обратно в океана. Ала въпросът колко бързо ще стане това също поражда ожесточена полемика. Тук се дефинират две времена -т.нар. residence time  на CO2  (времето, в което една молекула COостава в атмосферата), което се определя на 5 до 200 години според различните модели [18]  и т.нар. adjustment time  на CO2  (времето, необходимо за балансиране на излишък от COв атмосферата), което според съвременните модели е в порядъка на стотици хиляди години [19].

Тези две времена служат като своеобразна разделителна линия между учените, които твърдят, че водещ в глобалното затопляне е човешкият фактор, и онези, които го отричат. Първите смятат, че CO се задържа продължително в атмосферата и  омаловажават residence time.  Вторите твърдят, че CO е краткотраен газ в атмосферата и държат на важността на residence time. Днес тяхната групичка е малцинство, но е интересно да се отбележи, че преди да започне паниката по глобалното затопляне (90-те години) установеното мнение в климатологията е именно това – че времето на живот на CO2  в атмосферата е кратко. За отбелязване е също така, че съвременното схващане, за дългосрочното взаимодействие на CO2  не се базира на експериментални данни, а на физически модели – като моделите Bern и ISAM [20] [21]. На тези модели се базират и прогнозите за бъдещето увеличение на температурата.

От къде идва въглеродният диоксид?

В масираната медийна бомбардировка под темата “глобално затопляне” човек остава с впечатлението, че едва ли не целият CO2  в атмосферата идва от човешката дейност. Това далеч не е така. Източниците на COсе подразделят на два типа – природни и антропогенни. Тяхната разбивка можете да видите по-долу:

11.SOURCES_OF_CO2 Глобалното затопляне - факти и манипулации. Част I

При това природните източници на CO2  преобладават над антропогенните източници, които съставляват около 4% от общата емисия по данни от 2008. Най-съществени приносители са живите организми с тяхното дишане и гниене след смъртта им, както и отделеният от световния океан CO. Но е важно да се отбележи, че според съвременната климатология това е по своему “оборотен” CO, който не се задържа в атмосферата. Каквото се издиша от организмите, се разгражда обратно при фотосинтезата на растенията. Океанът от своя страна също поглъща дори повече (както видяхме по-горе) от това, което отделя. Което ни оставя с въглеродния диоксид, отделен при пожари, вулканична дейност и изветряването на скалите. Той обаче е едва около 3 % от въглеродния диоксид, отделян при човешката дейност (по данни от 2013). Схематично нещата изглеждат така:

12.SOURCES_OF_CO2 Глобалното затопляне - факти и манипулации. Част I

Източници на CO2  . Изображение: IPCC, 2007.

При това, както можете да видите от долната графика, темпът на нарастване на този антропогенен COсе е увеличил съществено след Втората световна война и от тогава почти не е спадал.

CO2-erruptions-and-man-made Глобалното затопляне - факти и манипулации. Част I

Изображение: http://dougrobbins.blogspot.com/2017/06/volcanic-co2-emissions.html

В основата на хипотезата за антропогенното глобално затопляне, стои твърдението, че “природният”  CO2  се намира в непрекъснат кръговрат, докато отделеният от човешката дейност нарушава баланса и се натрупва  непрекъснато в атмосферата. Възловият въпрос е колко крехък е този баланс. Ако представим климата на Земята като система, то наистина ли относително неголямо допълнително количество COе способно да я извади от равновесното й състояние? Или в природата съществуват механизми, които могат да го компенсират? Със сигурност ще научим отговора на този въпрос,  но това ще стане в далечното или не толкова далечно бъдеще, когато бъдат натрупани достатъчно експериментални данни. А дотогава можем да се задоволяваме единствено с моделите, които предполагат с някаква вероятност как работи реалността

Следва продължение…


Използвана литература:

[1] http://www.donsmaps.com/icemaps.html

[2] https://www.iceagenow.com/Sea_Level_During_Last_Ice_Age.htm

[3] http://www.vinetowinecircle.com/en/genetics/the-presence-of-wild-vines-during-the-ice-age-in-iberia/

[4] Climate variability and change in Bulgaria during the 20th century, National Institute of Meteorology and Hydrology, Sofia, Bulgaria, 2004. http://www.homogenisation.org/files/private/WG1/Bibliography/Applications/Applications%20(A-B)/Alexandrov_2004.pdf

[5] https://www.climate.gov/news-features/understanding-climate/climate-change-global-temperature

[6] https://www.ncdc.noaa.gov/sotc/global/201713

[7] Mann, M. E., Zhang, Z., Hughes, M. K., Bradley, R. S., Miller, S. K., Rutherford, S. and Ni, F. (2008). Proxy-based reconstructions of hemispheric and global surface temperature variations over the past two millenia. Proc. Natl. Acad. Sci. USA 105 13252–13257.

[8] http://lasp.colorado.edu/home/sorce/data/tsi-data/?doing_wp_cron=1538335157.2502949237823486328125

[9] https://datahub.io/core/global-temp#data

[10] http://www.sidc.be/silso/datafiles

[11] Cunningham, L.K., Austin, W.E.N., Knudsen, K.L., Eiríksson, J., Scourse, J.D, Wanamaker Jr., A.D., Butler, P.G., Cage, A., Richter, T., Husum, K., Hald, M., Andersson, C., Zorita, E., Linderholm, H.W., Gunnarson, B.E., Sicre, M.A., Sejrup, H.P., Jiang, H. and Wilson, R.J.S. 2013. Reconstructions of surface ocean conditions from the northeast Atlantic and Nordic seas during the last millennium. The Holocene. DOI:10.1177/0959683613479677

[12] https://www1.ncdc.noaa.gov/pub/data/paleo/contributions_by_author/cunningham2013/cunningham2013-data-series.txt

[13] https://www.ngdc.noaa.gov/stp/space-weather/solar-data/solar-indices/sunspot-numbers/group/daily-values-and-means/group-sunspot-numbers_yearly-means(yearrg).txt

[14] Тук използваме, че масата на земната атмосфера е 5.137 x 10^18 kg ; 1 ppm от CO2 = 2.13 Gt (10^12 kg) въглерод (Trenberth, 1981 JGR 86:5238-46); като за всеки 1 Gt въглерод са необходими 3.667 Gt CO2 [16].

[15] https://www.esrl.noaa.gov/gmd/aggi/aggi.html

[16] http://cdiac.ess-dive.lbl.gov/ftp/ndp030/global.1751_2011.ems

[17] https://data.giss.nasa.gov/modelforce/ghgases/Fig1A.ext.txt

[18] https://www.ipcc.ch/ipccreports/tar/wg1/016.htm

[19] Lord, N.S., Ridgwell, A., Thorne, M.C., Lunt, D.J., 2016. An impulse response function for the long tail of excess atmospheric CO2 in an Earth system model. Glob. Biogeochem. Cycles 30, 2–17.  https://agupubs.onlinelibrary.wiley.com/doi/full/10.1002/2014GB005074#gbc20374-fig-0002

[20] https://www.ipcc.ch/ipccreports/tar/wg1/122.htm

[21] http://unfccc.int/resource/brazil/carbon.html

 

5 1 vote
Article Rating

Еmil Petkov

Емил е завършил авиационно инженерство и инженерна физика. Намира космоса за вълнуващо място и се интересува как чрез новите технологии ще се приближим до него.

Subscribe
Notify of
guest

0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x
en_USEnglish