Categories
Прогрес Технологии

Мястото на България в Европейската космическа агенция

Веднъж вече писахме за участието на България в Европейската космическа агенция (ЕКА) преди повече от 2 години, статията може да намерите тук. Миналия месец (април 2015 година) се случиха две събитития, които промениха отношенията между нашата страна и ЕКА. Настоящата статия има за цел да обобщи къде се намираме, какви възможности ни се откриват и какво още ни предстои.

На 8 април 2015 година България и ЕКА подписаха споразумение за кооперираща държава, новини за това събитие може да намерите на сайта на Министерството на икономиката (тук), както и на сайта на ЕКА (тук). На 29 април 2015 година българското ведомство и ЕКА организираха, и проведоха информационен ден за компании, академични, и изследователски организации за участие в първата покана за представяне на предложения за тръжна процедура. Имах възможността да присъствам на първата половина от това представяне и накратко ще споделя с вас какво е развитието на членството на България в Европейската космическа агенция.

Споразумението

Подписаното споразумение между България и ЕКА е за европейска кооперираща държава (European cooperating state, ECS) – последен етап от подготовката за пълноправно членство. Европейската кооперираща държава участва непряко в дейността на агенцията, като за нея трябва да се приеме 5-годишен план (Plan for ECS, PECS) за развитие, съгласуван между участващата страна и агенцията.

Какво е развитието на България като кооперираща държава след подписването на споразумението? Засега сме съвсем в началото на процеса, като следните неща трябва да се случат:

1. Ратификация на подписаното споразумение от парламента на Република България.

2. Приемане на плана за кооперираща държава (PECS), което трябва да стане най-много година след подписването на споразумението или преди 8 април 2016 година.

3. До месец след приемането на плана България трябва да заплати членския си внос в Европейската космическа агенция.

Въпреки че процесът по присъединяване на нашата страна към космическата агенция като кооперираща държава не е приключил, съвместната дейност започва съвсем скоро. Проведеният наскоро информационен ден имаше за цел да представи на българските компании, академични и изследовaтелски организации начинът на работа и изискванията към нея на ЕКА

Възможностите

Достъпът до процедурите и ресурсите на ЕКА става изключително и само през официална електронна система. Регистрацията е задължителна и не особено сложна – няма да описвам в подробности системата, може да се запознаете с нея в презентацията, с която представителите на агенцията запознаха участниците на информационния ден.

Първата тръжна процедура се очаква да бъде публикувана на 11 май 2015 година. Времето за подаване на проектите обикновено е 6 седмици, но за първата процедура има бонус от 2 седмици, което означава, че крайният срок за подаване на предложенията е 6 юли 2015 година. Отново няма да навлизам в подробности, които може да намерите в презентацията.

Тръжните процедури за първите 5 години докато сме кооперираща държава са само за български компании и институции (регистрирани в България), бюджетът за тях е отделен само за нашата страна и се определя от членския ни внос. След приемането на България за член на ЕКА, ще бъде предоставен достъп и до общите тръжни процедури наравно с всички останали членове на агенцията.

Оценяването на проектите е по няколко критерии, като за всеки от тях е задължително да бъде оценен поне като приемлив. В противен случай предложението се отхвърля. Представителите на ЕКА изрично уточниха, че най-големият брой отхвърлени проекти се дължи на идеи и предложения, които не са необходими на агенцията. Или с други думи, може да имате уникална идея с революционно изпълнение, но ако всичко това не върши работа на ЕКА, вашето предложение ще бъде отхвърлено и няма да сключите договор.

Обикновено продължителността на сключените договори с одобрените предложения е 2 години, тъй като бюджетът се разпределя за толкова време. Възможни са обаче и изключения при по-специални случаи.

Заключение

Българските компании и институции имат на разположение 5 години да проверят къде се намират и евентуално да се адаптират в сферата на съвременните космически изследвания и технологии. Този период е наистина доста кратък, но за сметка на това липсва конкуренцията на големите европейски компании, консорциуми и институти, които несъмнено вече имат и огромен опит в работата си с ЕКА. Да се надяваме България успешно да се включи в дейността на ЕКА и да има принос за успехи като този.

Categories
Наука Образование

Сензационите научни новини в медиите

Всеки, който се интересува от наука и следи новините свързани с наука в различни вестници, списания, електронни медии, поне веднъж е попадал на сензационна новина за велико откритие. Би било прекрасно, ако големите научни открития се случваха толкова често и лесно, което би означавало много по-интензивен технологичен прогрес за човечеството. Но за наше съжаление, нещата стоят по съвсем различен начин.

Наука е познанието и изучаването на заобикалящия ни свят чрез факти, получени от експерименти и наблюдения1. Науката трябва да бъде максимално обективна и затова към експериментите и наблюденията има изисквания, основните от които са към използваните експериментални методи, техника и точност. Резултатите трябва да бъдат получени от многократни измервания, за да се възприемат за научни факти. След което следва тълкуването и обяснението на тези факти, още наречено разработване на теории.

С развитието на технологиите, експерименталните методи и техники също се променят, разработват се нови, и точността им непрекъснато се повишава. В резултат се получават по-точни и понякога нови, и различни резултати, които от своя страна водят до развитие на нови теории. По този начин науката се самокоригира и типичен пример за този процес е класическата гравитация на Нютон, и общата теория на относителност, чийто ефект е забелязан чак след около 200 години и обяснен след още около 50 години. Както виждаме, доста време е било необходимо за едно от ключовите открития на 20-ти век и по него са работили множество учени в продължение на близо половин век. Съвременната наука изисква международни колаборации от големи групи учени, например който и да е от експериментите в CERN, чийто анализ на получените данни отнема няколко години (положението е аналогично и с получените снимки от космическия телескоп “Хъбъл”).

Нашето разглеждане няма да е пълно, ако не споменем и необходимото време за подготовка на един средностатистически учен. Това време е около 5 години студентство и още 3 години за придобиване на докторска степен, което прави общо 8 години обучение.

След всичко изписано дотук, как да разберем доколко поредната новина в секция “Наука” е близо до истината и колко е плод на фантазия, преувеличение, или дори фалшификация от страна на журналисти, преводачи и/или редактори?

Еднозначен отговор на този въпрос е много трудно, ако не и почти невъзможно да се даде. Целта на тази статия е да ви даде реална представа за науката и нейните основни принципи. Тази реална представа би трябвало да ви помогне в намирането на отговора на поставения въпрос по-горе.

Ще завършим с един пример от 2011 година, който вероятно помните – експериментът OPERA, чийто екип бе измерил скорост на елементарна частица неутрино много малко по-висока от скоростта на светлината. Нека погледнем как се отразява тази новина в две различни медии – The Guardian (тук) и списание Българска наука (тук).

Новината за резултатите от експеримента OPERA през 2011 година – ляво „The Guardian“, дясно списание „Българска наука“ (снимката се отваря в нов прозорец увеличена)

1. Първо да погледнем авторите и заглавията на статиите – Ian Sample, science correspondent (научен кореспондент) със заглавие “Faster than light particles found, claim scientists” (“Учени твърдят, че са открили частици по-бързи от частиците на светлината”) за The Guardian и неизвестно кой/я със заглавие “Скоростта на светлината е изпреварена?!?” за списание Българска наука.

2. В подзаглавието и началото на статията си Ian Sample обяснява накратко къде експеримент и теория си противоречат, докато неизвестният/ата от списание “Българска наука” започва статията си с: “Световните научни и масови медии съобщават …”.

3. Ian Sample дава директна препратка (връзка) към публикуваната научна статия (в четвъртия параграф), докато неизвестният/ата развива хипотетични сценарии какво би се случило, ако… в първия си абзац.

Можете да продължите със сравнението, макар и вече да е очевидно къде се залага повече на сензацията, отколкото на самото научно откритие.

За любопитните от вас ще напиша и развръзката на историята. Две причини са били намерени за този аномален резултат, получен от OPERA – незавит докрая оптичен кабел, който служи за времеизмерване и неправилно времево калибриране на лазерен импулс. Публикуването на тези резултати без да бъдат направени необходимите проверки коства научните репутации и позиции на ръководителите на експеримента2.

Categories
Технологии

Повърхностномонтажна драма

Categories
Наука Образование Прогрес Технологии

Постижения и приложения на физиката на елементарните частици

Categories
Наука Образование Прогрес Технологии

Детекторите на LHC

Categories
Наука Образование Прогрес Технологии

Големият адронен колайдер

Categories
Наука Образование Прогрес Технологии

Експериментите в CERN

Categories
Наука Образование Прогрес Технологии

CERN – въведение

Categories
Наука Образование

Експеримент на Луната

В края на последната лунна разходка на Аполо 15, командирът Дейвид Скот прави демонстрация на живо пред телевизионните камери. Той пуска едновременно геоложки чук и перо от сокол от приблизително една и съща височина.

Categories
Образование

Нашата история за 1 минута