След като миналия път очертахме характеристиките на подемната сила в аеродинамиката, сега ще ви запознаем и с обратната страна на монетата – въздушното съпротивление. Ако сте чели и останалите материали в блога ни, посветени на аеродинамиката, вероятно си спомняте, че при обтичане на обект с въздух се получава аеродинамична сила, чийто вектор е насочен по осите Х_А и Y_А на т.нар. скоростна координатна система на обекта. Проекцията на вектора на тази сила по оста Y_А нарекохме подемна сила, а проекцията по оста Х_А сила на челно съпротивление или просто въздушно съпротивление (на английски – drag).

Преди време ви запознахме повърхностно с основните принципи във физиката, които карат самолетите да летят. Днес ще хвърлим малко повече светлината върху математическите аспекти около този проблем за тези от вас, които искат да се задълбочат. Аеродинамиката е сложна материя, но тук ще се постараем да я представим на разбираем език, синтезирайки най-важното от дебелите учебници в няколко страници.

Дъждовна есенна вечер. Изкачвам се по пустото стълбище на Физически факултет на СУ до четвъртия етаж, където в дъното на коридора се крие невзрачна врата. Както любезно ни информира закаченият лист, тя води към Софийския клон на Съюза на физиците в България.

3472. Толкова са познатите на науката екзопланети към дата на написване на тази статия. Сега, както винаги е било, усилията са насочени към откриване на извънслънчеви планети, наподобяващи в максимална степен нашата собствена планета Земя. Планети, на които да има подходящи условия за зараждането и поддържането на живот. Търсенето е нелеко, въпреки че особено в последно време бяха набелязани такива потенциални земи. Но истината е, че повечето от тези 3472 екзопланети драстично се отличават от Земята. Ето една класация, в която сме селектирали най-странните и екстремни светове, които са ни известни.

 

Днес ще хвърлим светлина върху една тема, която за почти всеки неспециалист е пълна мъгла, а именно – движението със свръхзвукова скорост. Ще разширим ерудицията ви с екзотични термини като „критично число на Мах”, „скок на уплътнение”,  и „вълново съпротивление” , но преди всичко… Както обикновено ще започнем от по-далеч. Най-напред трябва да изясним какво му е особеното на звука и на скоростта, с която се разпространява. Отваряйки Уикипедия, научаваме, че „звукът е надлъжна механична вълна – трептене на материята, което се предава като периодична промяна на налягането (поради сгъстяване и разреждане на средата)”.

Броени дни остават до пристигането на апарата на NASA – „Джуно” (Юнона) в орбита около най-голямата планета на Слънчевата система – Юпитер. Редом с облитането на Плутон от „Нови Хоризонти”  и изследването на кометата Чурюмов – Герасименко от „Розета” това ще бъде едно от най-важните постижения в космическото усвояване от последните години.

Една от най-древните мечти на човека е да полети волно като птица. Само че от създаването на легендата за Дедал и Икар до първия успешен полет на братя Райт ни делят няколко хилядолетия. Причината за това е тривиална – да полетиш (и да кацнеш невредим!) хич не е проста задача, независимо колко лесно изглежда, като гледаме птиците. Историята показва, че контролираният полет на хора е невъзможен без добре да се познават законите на механиката на флуидите и в частност на въздушния й клон – аеродинамиката. А тези клонове от физиката винаги са били и си остават и до ден-днешен едни от най-трудните за усвояване и анализиране. В тази статия ще се опитаме да ви дадем бегла представа за главните принципи, залегнали в аеродинамиката, принципи, върху които се основава полета на всяко едно летателно средство без ракетите.