Categories
Технологии

5G легенди и митове

Отскоро любителите на конспиративни теории си имат нова любима тема. Тя е свързана с най-съвременната система за пренос на мобилни данни, известна като 5G. Как ни влияе тя и основателни ли са страховете на някои хора, ще се постараем да ви разкажем тук. Както обикновено, ще се опитаме да разграничим митовете от фактите, а изводите ще оставим на вас.

Но преди всичко…

Какво е 5G?

5G се нарича най-новото пето поколение на системата за безжична клетъчна комуникация. То ще направи възможен по-бързия трансфер на много повече данни, отколкото се пренасят със сега действащото най-усъвършенствано 4G поколение, известно още и като LTE. За тази цел в 5G технологията за първи път се появяват някои принципно нови концепции, които ще разгледаме по-нататък. А на долната графика може да видите сравнение на 5G с 4G/LTE мрежата, демонстрираща революционното в някои отношения превъзходство на 5G.

4G vs 5G. Изображение: statista.com

Имайте предвид, че илюстрации като тази отразяват по-скоро желания, отколкото реалности. 20 Gbps downlink скорост например е изискване според заданието за 5G, но практически то няма да бъде достигнато, поне не и в близко бъдеще.

Все пак ето някои основни преимущества [1],[2]:

  • Downlink скорост до 10 Gbps;
  • Latency (забавяне на данните) до 1 ms;
  • Честотна лента на канал до 100 MHz в обхвата до 6 GHz и до 400 МHz в обхвата над 24 GhZ

Какво ново има в 5G?

5G поколението е проектирано не просто като следваща стъпка в мобилните технологии, а като заявка за хегемония изобщо в безжичните комуникации. Точно така – в близките години се очертава истинска война за пазар с вездесъщия wi-fi протокол за комуникация, чийто водещи позиции днес могат да бъдат сериозно разклатени утре. Защото wi-fi отстъпва на 5G, както по скорост, така и по бързодействие.

За да се издигне така мощно над останалите технологии за безжична комуникация, 5G технологията залага на нещо принципно различно. Досега всички широкодостъпни и конвенционални системи за безжична мобилна комуникация използваха за пренос на данни сигнали с честоти в честотните диапазони от 900 MHz при 2G технологията до 5,2 GHz при LTE. Wi-fi-стандартът пък стандартно се използва в два варианта – класически (на 2,4 GHz) и по-съвременен (на 5 GHz).

5G технологията, от своя страна, ще работи в два честотни обхвата. В началото ще се използват канали до 6 GHz (в най-масовия случай – от 3,3 до 3,8 GHz), което съвпада със сега съществуващите технологии [3]. Но целта е в бъдеще да се впрегнат и сигнали с честоти над 6 GHz в т.нар. милиметров обхват. Очаква се 5G технологията да присвои канали чак до 86 GHz.

Карта с честотите, които ще се използват за целите на 5G в различните държави. Изображение: GSMA/TMG

Голяма работа, може би ще си кажат някои. Ами да,  работата е наистина голяма. Поради две причини:

  1. От гледна точка на преноса на данни, количеството информация, което може да пренесе даден сигнал е правопропорционално на неговата честота. Или с други думи – колкото по-висока е честотата на носещия сигнал, толкова повече информация пренасяме за единица време, т.е. толкова повече скоростта на трансфера на данни е по-висока. Това е причината с напредъка на информационните технологии непрекъснато да се върви към все по-високочестотни сигнали.
  2. От друга страна честотните обхвати до 5 GHz са силно утилизирани канал по канал за най-различни цели – от телекомуникации до радиолокационни измервания. Излъчването на широколентови сигнали тук може да е проблемно заради интерференция от съседни канали или просто защото е твърде скъпо наемането на необходимия радиочестотен ресурс. В този смисъл милиметровият обхват е нещо като Дивия запад за пазара на телекомуникациите. Все още потребителите на тези честоти са малко (предимно военни и системи за връзки със сателити), така че пазарният потенциал е голям.

Тези особености биха направили 5G технологията идеално средство за масовото навлизане на услуги, изискващи  мигновено бързодействие и обработка на голямо количество данни. Тук влизат автономното шофиране и управление на дронове, виртуално изграждане на „добавена реалност“, прогрес на IoT технологиите…

Графика на мобилните услуги, като функция на скоростта на предаване и времезакъснението.

Всъщност милиметровите вълни имат и някои недостатъци. И това не са техническите трудности, които до скоро съществуваха при генерирането на такива сигнали. А една незаобиколима особеност от физиката на тяхното разпространение. Сигналите в милиметровия обхват затихват бързо в атмосферата и се разпространяват на малко разстояние. Особено зле на разпространението на такива сигнали се отразява влагата във въздуха или валежите. Освен това обикновени дървета, стени и сгради на пътя на милиметровите вълни водят до тяхното съществено затихване.

Затихване на вискочестотните сигнали в атмосферата. Определени честоти са особено неподходящи за радиоразпространeние поради висoката абсорбция от някои атмосферни газове. Изображение: rfcafe.com

Или ако трябва да обобщим казаното до тук – 5G технологията, базирана в милиметровия обхват, може да пренася с пъти повече данни много по-бързо от сега наличните безжични технологии. Но това може да става само на малко разстояние (не повече от няколко стотин метра) или при пряка видимост до базовата станция.

Загуби на милиметров сигнал с честота 28 GHz в градска среда. Само за няколкостотин метра сградите практически спират разпространението му. Изображение: qualcomm.com

Което води до следните две особености относно 5G:

  1. Необходимостта от използването на по-ниски честоти, осигуряващи покритие на мобилната мрежа при ниска плътност на базовите станции за единица площ. Или при сложни терени. Или просто за приложения, които не изискват трансфера на големи данни (например обикновена телефония, тракинг на сензори и пр.). Погрешно е да се смята, че 5G поколението е концентрирано единствено в утилизирането на авангардни честотни канали със свръхвисоки честоти. На практика 5G технологията ще обхване и ниски честоти, дори по-ниски от сега използваните в GSM диапазона (около 900 MHz). Европа например трябва да освободи цели 100 MHz „скъпоценна“ честотна лента за 5G канали от 700 MHz нагоре, които към момента са заети предимно за ефирното предаване на цифрова телевизия. Освобождаването им в България е немалък проблем.
  2. За работа в милиметровия обхват са необходими принципно различни базови станции от досега използваните от мобилните оператори. Стърчаща антенна решетка върху покрива на някой блок или върха на хълм не е достатъчна за всички приложения, тъй като, както споменахме, сигналът се разпространява на малко разстояние и е необходима пряка видимост между станцията и нейните ползватели. За да стигне до всеки, 5G мрежата се нуждае от много повече (но и много по-малки като размери) антени, отколкото сме свикнали да виждаме. По-коректно е да си мислим за тях като за рутерите, които използваме за създаване на wi-fi мрежи.

Антени навсякъде – топологията на бъдещето

Ако считате, че днес има твърде много базови станции на мобилните оператори, загрозяващи пейзажа, то в идните години вероятно ще си спомняте с носталгия за това време. В близкото бъдеще клетките за мобилна свързаност ще стават все повече и все по-разнообрaзни като устройство и ще ги откриваме на места, на които не сме свикнали да ги виждаме. Илюстрацията по-долу показва каква концепция ще се търси.

Изображение: emfexplained.info/

Целта е да се постигне хибридна 4G/5G мрежа. Т.нар. макроклетки (големите транспондери по покривите) ще продължат да се използват, както за 4G, така и за 5G. Но освен това микро- и пикоклетките, които досега се използваха по-масово предимно в затворени пространства като зали и тунели, ще получат много по-широко разпространение,  започвайки да работят със свръхвисокочестотните сигнали. За да имаме по-„умни“ самоуправляващи се автомобили, предаващи данни почти в реално време помежду си и с околната среда, ще трябва такива клетки да бъдат разположени през няколкостотин метра около всяка пътна артерия. Те ще се разполагат и на всички публични места – спирки, кафета, градинки, навсякъде където се струпват хора. И за разлика от макроклетките тези малки клетки ще бъдат близо до земята и своите потребители (по аналогия с рутерите например).

Концепция за улична 5G микроклетка. Изображение: http://lavallette-seaside.shorebeat.com/

Антените, с които ще бъдат оборудвани тези малки клетки, ще са изградени по технологията Massive MIMO (Multiple Inputs, Multiple Outputs). Такива антени, макар и неголеми по размери, са изградени от голям брой малки антенни елементи, всеки от които независимо от другите излъчва и приема сигнали. Големият брой антенни елементи в една такива антена обслужва голям брой потребители. Но това не е единственото й предимство. Тази антена е способна да насочи сигнала си към потребителя, който обслужва, вместо да го разпръсква във всички посоки (повече за начина, по който става това, можете да прочетете тук).

Еволюцията на антените при мобилните технологии е не по-малко впечатляваща от еволюцията на самите мобилни апарати. Тенденцията и тук е към по-висока производителност при намаляване на физическите размери и повишаване на икономичността. На тази снимка виждате два типа антени, които вече се използват в 4G мрежите. Продълговата антена вдясно се нарича 8T8R, а вляво от нея има Massive MIMO 64Т64R антенна. 8T8R е доста по-голяма от Massive MIMO антената, но всъщност тя има едва 8 приемни и 8 предавателни антени, спрямо 128 приемни и предавателни антени в Massive MIMO изделието. Резултатът е 3,4 пъти по-висока производителност на Massive MIMO при downlink и 8,9 пъти при uplink. Изображение: Sprint Inc.

5G легенди и митове

Но 5G технологията се прочу не със своята техническа иновативност и предимства. Не – никой освен малцина техно-гийкове не би се впечатлил от това. Тя попадна в прицела на общественото внимание, защото поради някакви причини бе набъркана във всевъзможни теории на конспирацията. По-долу сме избрали най-интригуващите от тях и сме се помъчили да разберем има ли изобщо зрънце истина в тях.

Конспирация №1: 5G е в дъното на пандемията от SARS-CoV-2

Безспорно короната в 5G конспирациите е схващаното, че всъщност тази технология причини глобалната пандемия от COVID-19. Както със сигурност си спомняте, COVID-19 възникна и се разпространи за първи път в китайския град Ухан. Почитателите на конспирацията изтъкват, че същият град е бил избран по-рано за изпитателна площадка на новата 5G технология [6] и там са били инсталирани хиляди антени за тази мрежа. В Европа за същата цел още през 2018 г. били разположени тестови антени в Торино, Италия, който по-късно също стана център на заразата. Самата Италия, изтъкват конспиративно настроените, е единствената държава в Европа (с изключение на Ирландия), която вече е провела тестове със сигнали над 20 GHz [7].

Или с едно изречение – говори се, че има корелация между развитието на 5G мрежите и огнищата на COVID-19. Означава ли това, че има някаква истина в тази конспирация? Че едното е причина за другото?

Ами… не. Трябва да си абсолютен конспиративен екстремист, за да вярваш в подобен налудничав абсурд. Да оставим настрана изтърканата мантра, че корелацията не предполага задължително и каузалност. 5G или която и да е друга комуникационна система, базирана на предаването на електромагнитни вълни, просто няма как да причинява вирусна инфекция. Това е физически, биологически и всякак невъзможно.

СЗО предупреждава – вирусите по хората се предават с кашлица, а не безжично.

5G технологията не би могла да сее директно зарази, но дали все пак тя не спомогна за разпространението на COVID-19? Например, като отслабва имунната система на хората? На тази хипотеза ще се спрем подробно по-долу. Тя звучи малко по-състоятелно (или поне не напълно абсурдно), но отново е съшита с бели конци.

 Защото в действителност няма корелация между появата на 5G мрежи и SARS CoV-2 огнища. Макар и в началото на пандемията технологически слабо развитите държави в Африка и Южна Америка бяха засегнати в по-малка степен от COVID-19, постепенно това се промени и днес там има установени стотици и хиляди случаи, а вероятно и много повече. Тоест, вирусът се разпространява успешно и без 5G. На всичкото отгоре, Китай, който сякаш най-добре се справи с вируса, всъщност и сега усилено продължава с изпитанията на 5G мрежите [8].

Степен на достоверност: абсолютен мит

Конспирация №2: 5G вреди на здравето – отслабва имунитета, причинява рак и пр.

Тази конспирация всъщност е поредната реинкарнация на едно вековно подозрение – че радиовълните изобщо водят до заболявания и смърт. В началото на ХХ век на прицела на конспирациите е било радиото на Маркони и безжичната телеграфия. В по-ново време това са GSM и Wi-Fi мрежите.

Въпросът в каква степен радиосигналите и в частност микровълновите радиосигнали влияят върху нашето здраве е изключително сериозен и комплексен. От десетилетия се провеждат обстойни изследвания и на тяхна основа са изготвени нормативни изисквания, на които средствата, използващи такива сигнали, трябва да отговарят. Обобщено в едно изречение – микровълновите радиосигнали, използвани за комерсиални цели,  нито са напълно безвредни, нито са някакъв страшен източник на заплаха.

Най-горе – температурата на човек, не използващ мобилен телефон. В средата – повишаване на телесната му температура след 5-минутен разговор с мобилен телефон. Най-долу – след 10-минутен разговор. Забележка – това изображение не е меродавно за всички видове мобилни телефони. Изследванията по въпроса доколко се загряват главите ни по време на разговор имат широка дисперсия на резултатите – от 0,2⁰С до 2,9⁰С. [25] Изображение: drrind.com

Степента на въздействието, което ни оказва един електромагнитен сигнал, зависи от енергията, която той пренася. Тази енергия от своя страна се определя от две неща – напрегнатостта на полето в сигнала (тоест амплитудата на магнитната и електрическа компонента у в него) и неговата честота. Колкото по-високи са тези два фактора, толкова по-зле за нашето здраве. Оттук са и притесненията на хората, че с увеличаване на честота на сигналите, нарастването на предавателните мощности на базовите станции и използването на насочени антени рисковете за здравето ни ще набъбнат.

Тъй като 5G мрежите все още не работят на сто процента, а и там, където работят, действието им е от съвсем скоро, засега няма практически изследвания, които да покажат доколко неблагоприятно ни се отразяват те. Но все пак, както се изясни от принципа им на работа, поне частично те много приличат на използваните вече години наред 4G мобилни системи, тъй като работят със сходни честоти, канали и дори антени. Тоест, като отправна точка доколко вредно е 5G, може първо да си изясним до колко вредно е 4G и другите по-долни G-та.

Тази графика представя степента на радиочестотно „замърсяване“ във функция от честота на електромагнитните сигнали. Със зелено е представен естественият електромагнитен фон; с жълто – добавката от човешките технологии през 50-те години на 20-ти век; с оранжево – добавката от 80-те; и с червено – добавката от 2010-те. Най-долната синя линия пък показва допустимото ниво на излъчванията според препоръките на ICNIRP. Изображение: https://www.thelancet.com/journals/lanplh/article/PIIS2542-5196(18)30221-3/fulltext

Ала дори за тях дебатите все още не са затихнали, въпреки че се вихрят отдавна. И все пак според Световната здравна организация безжичните електромагнитни трептения, използвани от мобилните оператори и Wi-Fi мрежите, спадат към Група 2В (потенциално канцерогенни агенти) [9]. Или с други думи – възможно е въздействието на тези мрежи действително да увеличава шанса за развитието на канцерогенно заболяване, макар че това не е доказано към момента. В същата група – 2В – са и неща като хлороформа, оловото, нафталина, отработените газове от бензинови двигатели и туршията. Точно така – туршията… Стреснахте ли се? Не се стряскайте толкова – доказано канцерогенни и по-вредящи на здравето ни според СЗО са много други вещества и дейности, които отдавна сме приели за част от ежедневието. Като алкохола, колбасите, слънцето, дизеловите двигатели, мръсния въздух и дори работата на смени. [10]

Мощността на излъчваните безжични сигнали е регламентирана на държавно ниво, така че да се гарантира с достатъчно голяма сигурност тяхната безопасност. Тук можете да видите допустимите плътности на излъчвателните мощности по държави за най-разпространените GSM обхвати – при 900 и 1800 MHz. Те почти навсякъде са от порядъка на 4,5 W/m2  за 900 MHz и 9 W/m2 за 1800 MHz, което всъщност са лимитите, определени от международния регламент ICNIRP 98.  Някои държави (като България) обаче са определили по-ниски пределни плътности на излъчвателните мощности. В нашия случай допустимата стойност и при двете честоти е едва 0,1 W/m2 .

За още по-високи честоти, като тези, които 5G ще използва,  СЗО e в процес на изготвяне на нов стандарт, който да  регламентира препоръчители граници. Все пак в регламента ICNIRP 98, макар и остaрял, се дефинират пределните плътности чак до 300 GHz. Те не трябва да надвишават 10 W/m2. Може да приемем, че това е безопасната граница на 5G облъчването.

 И сега малко математика. 5G излъчвателите имат максимална излъчвателна мощност от 43 dBm (20 W) [11], a според други източници [12] – до 50 dBm (100 W). Говорим за големите клетки; малките – онези, които ще бъдат сложени по спирки и улици, са с мощност около 0,25 W. Пак според [11] коефициентът на усилване (т.нар. gain) на една Massive MIMO антенна решетка, съставена от 256 елемента е 29 dB. Целта ни сега е да пресметнем какво е безопасното разстояние до една такава антена, на което можем да пребиваваме.

Загубите при разпространение на една антена се оценяват по следната формула:

PL = 20*lg(d) +20*lg(f) + 20*lg(4π/c) – GT

Където: d e разстоянието до антената в метри; f e честотата на сигнала; c e скоростта на светлината; GT е коефициентът на усилване. Използвайки тази формула или направо калкулатор [13] можем да изчислим какви са загубите на мощен 5G предавател (50dBm) при честота да речем 30 GHz (пример за „свръхвисока” 5G  честота) и разстояние до предавателя  30m – нормално отстояние от базовите станции по покривите. Получената на това разстояние мощност е: 50 – (20*lg(10) +20*lg(30.109) + 20*lg(4π/3.108) – 29) = -12,5 dBm, което кореспондира на 0,056 mW. Излиза, че заставайки на 30 m от много мощна 5G антена, мощността  на сигнала, който ще ви облъчи, е само няколко десети от миливата! А плътността на излъчването на квадратен метър  в максимума на лъча на същото разстояние [14] е около 7 W/m2, което е в рамките на границата по ICNIRP 98.

Що се отнася до малките клетки – ако стоите на 1m от една такава клетка (с мощност 0.25W и коефициент на усилване 14 dB за 8 антенни eлемента), то ще получите 5 μW при плътност на мощността 0,5 W/m2.

Тези резултати показват, че експлоатацията на 5G мрежи при сега съществуващите норми за регулация е безопасна. Някой може да възрази, че пресмятаме въздействието на един-единствен предавател, докато в действителност ще има много. Но не забравяйте, че тези предаватели действат насочено и е невъзможно да се окажете под „прицела“ на няколко от тях за дълго време.

В заключение – необходими са много години, за да се докаже вредата или липсата на вреда от разпространението на безжични сигнали – било то 5G или някакви други. Според досегашните изследвания по този въпрос, при спазване на установените норми, няма установено въздействие върху здравето.

Степен на достоверност: възможно е, но е малко вероятно

Конспирация №3: 5G убива птиците и пчелите

Отново притеснение за здравето и живота, но този път с ветеринарен оттенък. Още откакто започнаха опити с 5G мрежи, се появиха съобщения за масови измирания на птички [14] и пчелички [15], които впоследствие бяха свързани с 5G технологията от по-конспиративно настроените.

Птичата конспирация изглежда се е родила към края на 2018 г., когато в Хага, Холандия, за няколко дни измрели 339 гълъба и скорци. Така и не станала ясна причината за този мор, обаче някой предположил, че той е свързан с 5G тестове, провеждани по същото време (и които властите отричат да са правени).  Ала истински тази конспирация се разрази по време на коронавирусната криза в Италия. Тогава се появиха съобщения за множество подобни масови измирания на птици на територията на страната, подкрепени със снимки като тази:

Пернати жертви на 5G в Италия? Всъщност не – това е резултатът от силна буря в околностите на Рим.

Впоследствие се оказа, че доказателствените снимки всъщност нищо не доказват, а заснетите птици са жертви на силни бури, паднали дървета и подобни тривиални причини [16].

Що се отнася до пчелите – ситуацията е подобна. Твърди се, че те измират в близост до 5G клетки. Пример за това е клип от 2019 г., заснет в Калифорния, показващ мъртви пчели около мачта с мобилни предаватели:

Макар и да изглежда убедително, видео като това отново не доказва нищо – заснетите предаватели всъщност са по-скоро част от 4G/LTE мрежа, а самите пчели биха могли да са търтеи, които умират скоро, след като се чифтосат. Въпрос на вкус е коя трактовка ще предпочетете.

Изобщо подозрения като тези се доказват или отхвърлят много трудно. От една страна винаги е имало масови измирания на птици и пчели, които изглеждат необясними, но в действителност имат просто обяснение – отравяне с инсектициди, заболявания, действие на гръмотевични бури, климатични аномалии и т.н. От друга страна обаче има все повече научни изследвания [17] [18] , че новите безжични технологии не се отразяват добре на летящите организми.

Поне някои от тях пречат на способностите им за самонавигиране и ориентиране, на възможностите им за създаване на силни колонии. И доколкото не е съвсем изяснен въпроса как се отразяват безжичните сигнали върху здравето на хората, то още по-неясен е целият спектър от ефекти, които оказват те върху живота на малки организми като птиците и насекомите.

Но може ли 5G да причини мигновената им смърт? Отговорът тук е – със сигурност не. 5G клетките не са машини за убиване от фантастичен филм. Микровълновото излъчване, което отдават, е способно единствено да загрее тъканите до известна степен. Но е необходима голяма концентрирана мощност, за да се постигне някакъв осезаем ефект. Например, загряване с около половин градус на кожата, съпроводено с болка,  ще се постигне за кратко време при лъчение с честота 5,8 GHz и плътност на мощността 300 W/m2 [18]! Забележете – това е 30 пъти повече от нормално допустимото. Антените на мобилните оператори не са микровълнови печки, така че дори някой малък организъм, залепен за тях, би оцелял поне известно време.

Тази заплашително изглеждаща машина е оръжие за поразяване с микровълнови лъчи на U.S. Department of Defense. Нарича се Active Denial System и излъчва насочен лъч с честота 95 GHz и плътност на мощността 10 kW/m^2, което причинява загряване на кожата до около 50°С и в редки случаи изгаряния втора степен. Дори този мастодонт обаче е далеч от това да убива директно. Изображение: Airman st Class Gina Chiaverotti / Air combat command

Степен на достоверност: мит

Конспирация №4: 5G е система за шпиониране

Нека оставим най-сетне здравната тематика, за да отдадем заслуженото и на други сюжети. Класическа черта на конспиративните теории е параноидното им отношение към силите на властта. И историите за 5G не правят изключение от правилото. Интересното тук е, че параноята избива по два параграфа:

  • Съществуват опасения, че 5G технологията би могла да се използва за шпиониране от чужди корпорации и държави и в нея са заложени специални средства, чрез които това да става;
  • Други пък се страхуват, че 5G технологията е податлива към злонамерени атаки и  че с възхода на Интернет на нещата огромен обем потребителска информация ще бъде достъпен за трети лица в реално време.

Първото твърдение постепенно добива очертанията на шпионски скандал в добрите традиции на Студената война. В основата му стои все по-изострящият се конфликт между САЩ и Китай. Както може би ви е известно, най-високо развитие в областта на 5G технологиите в света постигна именно китайският технологичен гигант Хуауей. Това обстоятелство никак не се харесва на САЩ . Щатите поведоха истинска война срещу компнията, забранявайки купуването на китайско телекомуникационно оборудване и възможността на американските корпорации да търгуват с Хуауей. САЩ дори приложиха натиск към европейските държави да постъпят по същия начин (засега по-скоро неуспешен). Самият президент на САЩ Доналд Тръмп практически обяви Хуауей за маша на китайското разузнаване.

Карта на държавите, забранили в някаква степен използването на продукти с марката Хуауей. Към настоящия момент това са САЩ, Великобритания, Австралия, Нова Зеландия, Япония и Тайван.

Конкретни обвинения и доказателства обаче все още не са представени. В официалната преса на САЩ се появиха публикации [19] , че Хуауей разполага с технологията за шпиониране от десетилетие (т.е. става дума още за 4G телекомуникационно оборудване). Тези „вратички“ (backdoors, както ги наричат в оригинал) са вложени в технологията на антените и базовите станции на Хуауей и позволяват на компанията да достъпва  конфиденциални данни, постъпили в съответната мобилна мрежа. Разбира се, от Хуауей отричат подобни обвинения и контраатакуват, че това всъщност са практики, които използват американските корпорации.

Aла все пак съществуват и други петна върху репутацията на компанията, които не идват от Америка. Така например през 2018 г. във френския вестник Le Monde се появи информация, че Хуауей е имала неправомерен достъп към конфиденциални данни в сървъри, доставени от Хуауей в щаба на Африканския съюз и точенето на тези данни е продължило пет години. Което също беше отречено от Китай. [20]

Дали наистина съществуват или не „вратички“ в технологията на 5G е въпрос с отворен отговор в полето на спекулациите. Но ако някоя компания действително си позволи да използва тайно подобни средства за достъпване на лични данни, тя рискува страшно много. Първо – рискува репутацията си, когато „вратичките“ бъдат открити от нейните клиенти. И второ – по този начин тя изобщо допуска умишлено вградена слабост в технологията си, която може да бъде използвана за хакване от злонамерени трети лица.

Тази карикатура добре илюстрира големия риск от отслабване на сигурността на данните при умишлено вграждане на „вратички“ за достъп към такива данни. И обяснява защо най-големите корпорации отказват да ги използват. ФБР например многократно е изисквало от Apple достъп към информацията в айфони на заподозрени. В един случай, добил известност преди няколко години [21], Apple отказа да разработи софтуер по молба на Бюрото, с който да хакне специален защитен софтуер в един от продуктите си. Мотивите на компанията се подразбират от илюстрацията – след като бъде изработена „вратичка“ за ФБР, тя ще бъде използвана и от всякакви други злонамерени елементи. Изображение: Signe Wilkinson

И всички тези размисли относно евентуалната уязвимост на 5G ни водят към другия по-глобален аспект на опасенията – всъщност надеждна ли е тази технология за личните данни на потребителите?

Тези критики не са безпочвени. 5G технологията предшества един тотално свързан свят, в който четката ви за зъби има IP адрес и може да бъде достъпена в Мрежата. Свят, в който колата ви се управлява от невидими алгоритми и приема информация за света от 5G мрежата. Дори да допуснем, че сигурността на 5G технологията е също толкова висока, колкото досега, рискът в този нов свят е неимоверно по-висок. Потенциалните цели за хакерски атаки ще са неизброимо повече, отколкото са сега, а последствията от тях могат да са и животозастрашаващи, ако, да речем, автономен автомобил бъде хакнат.

Може би най-същественият риск за поверителността на мобилните потребители е обусловен от факта, че 5G клетките ще бъдат гъсто разположени и като цяло обхватът им  не е голям. Това означава, че много по-точно, отколкото е сега, би могло да се определи местоположението ви. А ако съпоставите това обстоятелство с наблюдението, че дори и сега в Китай например на всяка крачка в мегаполисите има камери с лицево разпознаване [22], не е трудно да си представим, че 5G технологията има потенциала да ни доближи до сюжета на 1984.

Като протокол за сигурност, 5G мрежата, макар и по-съвършена от 4G, със сигурност не e неуязвима. Експерти по киберсигурност вече са демонстрирали успешни атаки на 5G устройства, при които неоторизирани лица научават специфики за свързаните джажди посредством снифинг, влошават функциите им  и намаляват живота на батерията им [23] [24].

Значи ли всичко това, че 5G технологията ще изложи живота ни на показ? Не е задължително. Повечето гореописани проблеми на сигурността се споделят и от сега съществуващите мрежови и компютърни технологии, с които вече сме свикнали. Хората трябва да разберат, че целта на IT компаниите не е безогледното шпиониране, а да направят преноса и съхранението на данните им  максимално защитени. Така че не е нужно е да бягаме далеч от техническия прогрес, но пък и малко повече бдителност от наша страна не би била излишна.

Степен на достоверност: възможно е, но е рано да се каже доколко основателни са страховете.

Стига толкова конспирации…

Това бяха фактите относно най-популярните 5G теории на конспирацията и нашата интерпретация, с която не е необходимо да се съгласявате. За пореден път се потвърждава, че страховете на хората растат там, където все още има определена неяснота, недоверие и  предразсъдъци. Нашият съвет, както обикновено е – осведомявайте се и четете повече. Но не жълти медии и фейсбук.

Източници:

[1] https://www.gemalto.com/brochures-site/download-site/Documents/tel-5G-networks-QandA.pdf

[2] https://www.digitaltrends.com/mobile/5g-vs-4g/

[3] http://www.emfexplained.info/?ID=25916#5G%20Spectrum

[4] https://www.5gworldpro.com/5g-knowledge/60-benefits-of-5g-massive-mimo.html

[5] https://www.allaboutcircuits.com/news/sprints-bid-to-have-5g-in-2019-using-massive-mimo/

[6] https://www.naturalscience.org/news/2020/03/coronavirus-and-5g/

[7] https://5gobservatory.eu/5g-spectrum/national-5g-spectrum-assignment/#1549379848113-e71527cb-a1c0

[8] https://www.developingtelecoms.com/telecom-business/9466-pandemic-hits-chinese-subscriber-figures-but-5g-growth-continues.html

[9] https://www.iarc.fr/wp-content/uploads/2018/07/pr208_E.pdf

[10] https://www.cancercareontario.ca/en/cancer-facts/putting-carcinogens

[11] https://ieeexplore.ieee.org/stamp/stamp.jsp?tp=&arnumber=7983335

[12] https://www.grandmetric.com/2019/03/26/5g-health-issues-explained/

[13] https://www.everythingrf.com/rf-calculators/free-space-path-loss-calculator

[14] https://www.roamingbuzz.com/are-5g-experiments-killing-birds-is-this-a-conspiracy/

[15] https://macdailynews.com/2019/08/02/hundreds-of-bees-drop-dead-around-5g-towers-in-california/

[16] https://apnews.com/afs:Content:8755920560

[17] https://www.nature.com/news/electronics-noise-disorients-migratory-birds-1.15176#/b2

[18] Hitchcock, R.T.; Patterson, R.M. (1995). Radio-Frequency and ELF Electromagnetic Energies: A Handbook for Health Professionals. Wiley. p. 208. ISBN 9780471284543.

[19] https://www.wsj.com/articles/u-s-officials-say-huawei-can-covertly-access-telecom-networks-11581452256

[20] https://www.reuters.com/article/us-africanunion-summit-china/china-denies-report-it-hacked-african-union-headquarters-idUSKBN1FI2I5

[21] https://www.businessinsider.com/fbi-wants-apple-help-unlocking-iphone-florida-gunman-2020-1?r=US&IR=T

[22] https://telecoms.com/501785/china-telecom-celebrates-the-state-surveillance-potential-of-5g/

[23] https://threatpost.com/5g-security-flaw-mitm-targeted-attacks/147073/

[24] https://www.cs.purdue.edu/news/articles/2019/5g-reasoner.html

[25] https://www.researchgate.net/publication/326525777

Categories
Наука

Портрет на българския конспиратор

Тези от вас, които следят нашия блог от по-отдавна, знаят, че темата за конспиративните теории винаги ни е вълнувала. Опитвали сме се да дадем аргументиран отпор на някои актуални конспирации или да анализираме предпоставките за възникване на подобни теории. Но времето показва, че практическият смисъл от тези усилия е съмнителен. В действителност хората са предварително настроени „за“ или „против“ дадена конспиративна теория и в много малка степен се влияят от логически аргументи или доказателства, които си се постарал да събереш по темата.

Ето защо вече рядко се занимаваме с разнищването на конспиративни теории – просто не си струва усилията. Един въпрос обаче продължава да ни интересува. Що за птици са хората, които вярват в конспиративни теории? Много ли са? В какво точно вярват? Дали вярват наистина или просто така – за да се правят на по-интересни? Е, добре, де, не е точно един въпрос, но идеята ни е, че въпреки повсеместната медийна гръмливост на всевъзможни конспирации, всъщност ние знаем малко за мисленето на хората, които са склонни да ги приемат за истина.

Анкета за конспирации

Ето защо решихме да проведем малко социологическо проучване, което да покаже доколко популярни са конспиративните теории у нашето общество. Мнозина смятат, че като цяло сме подозрителни, конспиративно настроени и ирационални, a предишни проучвания като че ли затвърждават това схващане.

Но ние ще се постараем да бъдем по-конкретни.

Ще се спрем единствено на псевдонаучните конспиративни теории (все пак сме научен блог) и няма да се занимаваме с онези конспирации, които имат политически или мистичен оттенък. Ще се опитаме да разберем доколко информирани са конспиративно настроените хора, доколко рационално мислят те, правят ли прибързани заключения и изпитват ли нужда да се чувстват специални.

За да разберем всичко това, си измислихме анкета. Можете да видите въпросите в нея ето тук. В идеалния случай трябваше да я пуснем на група произволно избрани българи, но понеже не сме социологическа агенция направихме следващото най-добро нещо – пуснахме я във Фейсбук. Така че всъщност анкетата ни e представителна за това колко конспиративна е онази част от българите, които са социално активни в глобалната мрежа.

В анкетата ни взеха участие 273 българи на възраст от 16 до 55+ години, което е предостатъчно, за да претендираме за представителност на нашето допитване. На всички участници екипът ни изказва своите искрени благодарности.

А конспиративните теории, за които ги питахме, са следните осем:

Нашите респонденти имаха правото да избират между пет отговора, които показват отношението им към тези хипотези – твърдо отрицание, умерен скептицизъм, липса на мнение или колебание, умерено съгласие и  твърда подкрепа. Въз основа на тези отговори ние разграничихме три профила:

  • Хората-противници на конспиративните теории – тези, които са заявили, че не вярват в нито една от изброените конспирации;
  • Умерените конспиратори – тези, които са заявили, че вярват в максимум две от осемте посочени конспирации;
  • Твърдите конспиратори – тези, които заявяват, че вярват в три или повече конспиративни теории.

Резултатите

Оказа се, че различните конспиративни теории се радват на различна популярност. Най-любима за българите във Фейсбук е конспирацията за HAARP и идеята, че можем да контролираме времето или да правим земетресения. Общо 59 процента от нашите респонденти заявяват, че вярват в това или допускат, че то може да е вярно. Още конспиративни теории с около 50% доверие са вярата в извънземните (54%) и  вярата в химическите следи на самолетите – кемтрейлс (45%). Изглежда сякаш нашите статии срещу конспирациите HAARP и кемтрейлс не са свършили кой знае колко работа…

Ето така изглеждат резултатите на нашето допитване за осемте конспиративни теории, подредени отгоре надолу според доверието, което имат хората в тях:

Както виждате някои от конспиративните теории са посрещани със здрав скептицизъм. Актуалният абсурдизъм на теорията за плоската Земя се радва на одобрението на едва 2% от нашите сънародници. Изненадващо  за нас също така се оказва, че само 11% от респондентите ни вярват във вредата от ваксините – нашите очаквания бяха за доста по-висок процент.

Въз основа на отговорите, които получихме, можем да заключим, че едва около една пета от българите заявяват, че не вярват в никакви конспирации (поне тези от нашия списък). Като трябва да имате предвид, че броят на онези, които твърдо не вярват, е още по-малък. За сметка на това групата на хардкор конспираторите, които вярват в няколко от изброените конспирации, достига 37%.

Така че – да, потвърдено е. Българите (или поне тези във Фейсбук) определено сме конспиративно настроени.

Конспирации по пол и възраст

Нашата разбивка според пола на респондентите ни показва, че мъжете и жените са кажи-речи еднакво конспиративно настроени. Няма конспиративна теория, която да се харесва повече на представителите на силния или нежния пол. Напротив, разпределението навсякъде е идентично. Единствената особеност тук е, че като че ли мъжете са по-склонни да заемат крайни позиции по поставените въпроси (т.е. те са по-склонни да бъдат крайни конспиратори или крайни отрицатели), докато мнението на жените не е толкова категорично.

Разбивката по възраст обаче показва интересна тенденция. Изглежда, че най-големите конспиратори всъщност са най-младите участници в анкетата  ни от възрастовата група под 18 години. И колкото по-възрастни са респондентите, толкова по-склонни са да не вярват в конспиративни теории. При най-възрастните (над 55 години) процентът на противниците на конспиративни теории дори надминава този на крайните им привърженици – единствената възрастова група, при която се наблюдава това.

Дали  този тренд е изненада или не – ще оставим на вас да прецените. От една страна младите (поне на теория) би трябвало  да се ориентират по-добре из дебрите на глобалната мрежа в сравнение със своите дядовци.  От друга страна те са по-„пънкарски“ настроени, както и по-податливи към внушения да вярват в нещо си.  Все особености, които с течение на годините отстъпват място на скучноватия прагматизъм.

Конспирации и образование

 Считаме, че ролята на образованието е решаваща за това дали човек ще стане конспиратор, или не. При това тук са възможни две хипотези. При едната предполагаме, че колкото повече се образова човек, толкова повече се отърсва от заблудите и му се отварят очите за “реалното положение на нещата“ – т.е. следва да очакваме, че конспираторите са високообразовни, при условие че хипотезите им са правилни. При другата хипотеза предполагаме  същото, но с тази разлика, че „реалното положение на нещата“ противоречи на конспиративните теории. Следователно, по-вероятно е конспираторите да не са високообразовани.

Очаквано или  не, отговорите на нашата анкета потвърждават втората хипотеза. Едва 6 процента от хората с основно образование (предимно ученици, ако трябва да сме честни докрай) не вярват в никакви конспиративни теории, докато  при висшистите тази група  е 28% и почти се изравнява с групата на крайните конспиратори. Между другото, любопитен нюанс тук внасят онези респонденти, които по някаква причина са пожелали да не споделят какво образование имат. Такава реакция сама по себе си навява асоциации за конспиративно мислене, което се потвърждава и от факта, че хората с профил на конспиратори в тази група са цели 89%.

Образованието, което имаш, обаче разкрива само половината картина. Другата половина се крие в отношението, което изпитваш самият ти към него. Именно затова в анкетата ни съществува следният въпрос: „Считате ли, че знанията по естествени науки, получени в училище, са ви помогнали да разберете по-добре света, в който живеем?“

Отговорите, които сме получили, прекрасно илюстрират недоверието, което изпитват конспираторите  към системата на образованието. За отбелязване все пак е, че и при трите профила преобладава положителното мнение за придобитите знания в училище. Но при твърдите конспиратори това мнение се споделя от 52%, докато при противниците на конспиративните теории тази група е цели 89%.

Конспирации и информираност

Едва ли някой би отрекъл, че въпреки призванието си медиите често изнасят заблуждаваща, неточна или направо лъжлива информация на принципа „сензацията продава“. Така те се превръщат в естествена среда за разпространение на конспиративните теории. И тук нямаме предвид единствено откровено жълтите издания и телевизии, станали синоним на fake news. Напротив, в непочтената игра на опростяване и изопачаване на истината много често взимат участие големите обществени медии и дори онези, които се кипрят с етикета „научно-образователни“. Но това е тема за друга статия. По-интересно в случая е да разберем каква част от информацията за околния свят нашите респонденти получават от масовите медии.

Затова ги питаме колко време прекарват пред телевизора. Добрите новини са, че явно телевизията губи позицията си на традиционно най-силна медия и основна форма на развлечение, защото повечето хора от всички групи заявяват, че гледат телевизия по-малко от час дневно. Тук почти няма разлика между конспиратори и антиконспиратори, така че очевидно телевизионният екран няма кой знае какво отношение към формирането на възгледите им. Всъщност може би въпросът трябваше да бъде „колко часа дневно прекарвате във Фейсбук“…

В този дух е другият ни въпрос, в който питаме респондентите ни откъде черпят информация относно новостите в технологиите и науките. Целта е да разберем:

1) доколко изобщо те се интересуват от тази тема;

2) колко качествени са източниците им на информация.

Отговорите, които получаваме на този въпрос, поне за нас са много показателни. Оказва се, че всъщност огромното мнозинство от българите във Фейсбук (между 90 и 95% в отделните групи) се интересува в някаква степен от новите неща в науката и техниката. При това най-голям дял на незаинтересованост отчитаме в групата на противниците на конспирациите, а най-малък – в групата на твърдите конспиратори. Изводът, който можем да си направим оттук е, че при хората с конспиративно мислене интересът към околния свят е не  по-малък или дори по-голям от този на противниците на конспирациите.

Но… конспираторите също така са по-склонни да се информират от най-повърхностните източници на информация – масовите медии, което означава, че рискът за манипулиране при тях е най-голям. 60% от твърдите конспиратори предпочитат да черпят сведения от неща като Фейсбук, докато при противниците на конспирации този процент е 38%. Противниците на конспирации от своя страна гледат най-много научно-популярни филми (34%) и четат най-много специализирани журнали (17%), които по принцип са най-качественият източник на информация. Това показва, че е по-вероятно именно хора от тази група да притежават задълбочен и реалистичен поглед по различни въпроси.

Конспирации и рационално мислене

Последните няколко въпроса от анкетата ни представляват кратък социален експеримент. Една част от тях цели да тества доколко респондентите ни са способни да мислят логически и да не правят прибързани заключения. Другата част пък служи да провери дали е развит стремежът за специалност у съответния индивид или  напротив – той е склонен да изпадне в конформизъм.

За да проверим склонността към рационално мислене на нашите респонденти, без да ги отегчаваме с дълги IQ тестове, използвахме теста на американския психолог Shane Frederick, леко видоизменен за българските реалии. Този  тест от три въпроса е известен и като „най-краткия IQ тест“. Въпросите в него всъщност са доста елементарни, но и коварни – ако човек е склонен към прибързани заключения е твърде лесно да се подведе. А ето ги и тях (както бяха изложени в анкетата ни):

  1. Баничка и боза струват заедно 1,6лв. Колко струва бозата, ако баничката струва с 1лв. повече от бозата?
  2. Двама работници сглобяват два часовника за два часа. За колко часа ще бъдат сглобени 20 часовника от 20 работници?
  3. Един бояджия боядисва стена. На всеки един час боядисаната площ се удвоява. За колко време ще бъде боядисана половината стена, ако цялата стена бъде боядисана за 8 часа?

Верни отговори – 1/ 0,3лв. 2/ Два часа 3/ Седем часа

Казват, че едва 17% от студентите в топ университетите на САЩ са способни да дадат правилен отговор на всички три въпроса в оригиналния тест. Е, нашите хора се справиха съвсеееем малко по-зле от топ студентите на САЩ – имаме 18% от всички респонденти, които са дали верен отговор и на трите въпроса. Но как са разпределени те в отделните групи? Ето така:

Или, ако презентираме резултатите като средноаритметична оценка (от 0 до 3), то отделните групи получават следните оценки:

Резултатите, както можете сами да се убедите, са сходни, но отново имаме ясно очертана тенденция. Най-много верни отговори (26%) и най-висока средна оценка (1,60) имаме в групата на противниците на конспирациите. Най-малко (9%) верни отговори и най-ниска средна оценка (1,17) са постигнати в групата на твърдите конспиратори. Умерените конспиратори пък се доближават по тези показатели повече до противниците на конспирации, но все пак се представят малко по-зле от тях.

Така че имаме основание да твърдим, че хората с конспиративно мислене са по-склонни към прибързани заключения и логически грешки.

Конспирации и психология

В самия край на нашата анкета се опитваме да надникнем и в психологията на конспираторите. Целта ни е да проверим дали са верни две често срещани твърдения:

1) Че хората с конспиративно мислене държат да се отличават от мнозинството и изпитват силна нужда да се чувстват уникални. Предишни проучвания застъпват именно подобна теза.

2) Че хората с неконспиративно мислене са склонни да приемат статуквото и да следват сляпо хора и идеи – т.е. че те са конформисти, коне с капаци и пр.

За да очертаем грубо психологическия профил на нашите участници, отново имаме три въпроса, адаптирани от класическия тест Need for Uniqueness на Snyder и Fromkin (1977):

  1. „Винаги се опитвам да спазвам правилата, дори когато не разбирам техния смисъл“. Отнася ли се това твърдение за вас?
  2. „Страхувам се да изразявам позиция, която не се приема от мнозинството“. Отнася ли се това твърдение за вас?
  3. „Когато работя заедно с авторитетен и опитен човек, предпочитам да не му противореча“. Отнася ли се това твърдение за вас?

На тези въпроси няма верни и грешни отговори. Но колкото по-съгласен/а сте с горните твърдения, толкова по-голям конформист сте, и  обратно – ако сте твърдо несъгласен/а с тях, то значи най-вероятно се изживявате като красива и неповторима снежинка.

Скáлата, която използваме за количествена оценка на резултатите, се основава на това, че отговор „твърдо да“ на тези въпроси носи 5т., докато „твърдо не“ – само 1т. Така всеки респондент получава някакъв резултат, на базата на който решаваме какъв е психологическият му профил. Ако той е събрал между 3 и 6т., значи обича да изпъква на фона на останалите; между 7 и 11т. е златната среда; а между 12 и 15т. получават конформистите, които се стремят да приличат на останалите и нямат собствено мнение.

Резултатите, които получихме тук, изобщо не оправдаха предварителните ни очаквания. Оказа се, че и трите групи (противници на конспираторите, умерени конспиратори и твърди конспиратори) получават почти идентични усреднени оценки (около 8т.), поставящи ги в златната среда, ала все пак по-близо до онези, които изпитват нужда да се чувстват уникални. При това със средна оценка  от 7,7т. най-склонни към нужда за уникалност са не твърдите конспиратори, както предположихме по-горе, а противниците на конспирациите.

Така че, поне според нашата анкета, е некоректно да се обобщават хората с неконспиративно мислене като конформисти – част от „стадото“, или пък конспираторите – като хора, които обичат да изпъкват и да се правят на интересни. Нещо повече – може би точно обратното е по-вярно.

Българският конспиратор е…

Ето че вече имаме достатъчно данни, за да обрисуваме масовите български конспиратори в Интернет. Това най-често са младежи с основно или средно образование, отнасящи се критично към знанията, давани в училище. Въпреки това критично отношение обаче те изпитват към околния свят силно любопитство, което предпочитат да задоволяват с публикации в Интернет вместо с дебели книги. Българските конспиратори разсъждават по-първосигнално и са по-застрашени от допускането на грешки поради прибързаност. Отнасят се с уважение към авторитетните мнения, но не се свенят да заявят и своето собствено.

80% от българите споделят по нещичко от този профил на конспираторите. 80% от хората, които ще срещнете днес, вашите роднини, приятели, най-вероятно и самите вие.

Categories
Наука

Конспирацията кемтрейлс

Конспиративната теория за кемтрейлс е класически пример за това как свободното споделяне на информация между хората спомага създаването на масови психози.

Categories
Наука

HAARP – факти и измислици

Машина за земетресения, средство за предизвикване на бури или космическо оръжие – едва ли авангардният американски научен комплекс HAARP би могъл да бъде забъркан в повече конспиративни теории. Но има ли нещо вярно в тях и какво всъщност прави HAARP?