Club Aurora

Твоят прозорец към космоса.

Сензационите научни новини в медиите
Всеки, който се интересува от наука и следи новините свързани с наука в различни вестници, списания, електронни медии, поне веднъж е попадал на сензационна... Сензационите научни новини в медиите

Всеки, който се интересува от наука и следи новините свързани с наука в различни вестници, списания, електронни медии, поне веднъж е попадал на сензационна новина за велико откритие. Би било прекрасно, ако големите научни открития се случваха толкова често и лесно, което би означавало много по-интензивен технологичен прогрес за човечеството. Но за наше съжаление, нещата стоят по съвсем различен начин.

Наука е познанието и изучаването на заобикалящия ни свят чрез факти, получени от експерименти и наблюдения1. Науката трябва да бъде максимално обективна и затова към експериментите и наблюденията има изисквания, основните от които са към използваните експериментални методи, техника и точност. Резултатите трябва да бъдат получени от многократни измервания, за да се възприемат за научни факти. След което следва тълкуването и обяснението на тези факти, още наречено разработване на теории.

С развитието на технологиите, експерименталните методи и техники също се променят, разработват се нови, и точността им непрекъснато се повишава. В резултат се получават по-точни и понякога нови, и различни резултати, които от своя страна водят до развитие на нови теории. По този начин науката се самокоригира и типичен пример за този процес е класическата гравитация на Нютон, и общата теория на относителност, чийто ефект е забелязан чак след около 200 години и обяснен след още около 50 години. Както виждаме, доста време е било необходимо за едно от ключовите открития на 20-ти век и по него са работили множество учени в продължение на близо половин век. Съвременната наука изисква международни колаборации от големи групи учени, например който и да е от експериментите в CERN, чийто анализ на получените данни отнема няколко години (положението е аналогично и с получените снимки от космическия телескоп “Хъбъл”).

Нашето разглеждане няма да е пълно, ако не споменем и необходимото време за подготовка на един средностатистически учен. Това време е около 5 години студентство и още 3 години за придобиване на докторска степен, което прави общо 8 години обучение.

След всичко изписано дотук, как да разберем доколко поредната новина в секция “Наука” е близо до истината и колко е плод на фантазия, преувеличение, или дори фалшификация от страна на журналисти, преводачи и/или редактори?

Еднозначен отговор на този въпрос е много трудно, ако не и почти невъзможно да се даде. Целта на тази статия е да ви даде реална представа за науката и нейните основни принципи. Тази реална представа би трябвало да ви помогне в намирането на отговора на поставения въпрос по-горе.

Ще завършим с един пример от 2011 година, който вероятно помните – експериментът OPERA, чийто екип бе измерил скорост на елементарна частица неутрино много малко по-висока от скоростта на светлината. Нека погледнем как се отразява тази новина в две различни медии – The Guardian (тук) и списание Българска наука (тук).

OPERA experiment news

Новината за резултатите от експеримента OPERA през 2011 година – ляво „The Guardian“, дясно списание „Българска наука“ (снимката се отваря в нов прозорец увеличена)

1. Първо да погледнем авторите и заглавията на статиите – Ian Sample, science correspondent (научен кореспондент) със заглавие “Faster than light particles found, claim scientists” (“Учени твърдят, че са открили частици по-бързи от частиците на светлината”) за The Guardian и неизвестно кой/я със заглавие “Скоростта на светлината е изпреварена?!?” за списание Българска наука.

2. В подзаглавието и началото на статията си Ian Sample обяснява накратко къде експеримент и теория си противоречат, докато неизвестният/ата от списание “Българска наука” започва статията си с: “Световните научни и масови медии съобщават …”.

3. Ian Sample дава директна препратка (връзка) към публикуваната научна статия (в четвъртия параграф), докато неизвестният/ата развива хипотетични сценарии какво би се случило, ако… в първия си абзац.

Можете да продължите със сравнението, макар и вече да е очевидно къде се залага повече на сензацията, отколкото на самото научно откритие.

За любопитните от вас ще напиша и развръзката на историята. Две причини са били намерени за този аномален резултат, получен от OPERA – незавит докрая оптичен кабел, който служи за времеизмерване и неправилно времево калибриране на лазерен импулс. Публикуването на тези резултати без да бъдат направени необходимите проверки коства научните репутации и позиции на ръководителите на експеримента2.

Albert Varonov

  • Еmil Petkov

    16.май.2014 #1 Author

    Да, наистина се гони сензацията в медийното отразяване на науката, но на мен ми се струва, че вина за това имат и самите учени. Те се чудят как да привлекат внимание към изследването си и да го преведат на езика на обикновените хора. Което става все по-трудно, тъй като науката става все по-специализирана.

    Така че когато се оповсти някава новина, проблемите започват още от т.нар. прес релийзи, които се пишат в съответните научни институции, провели изследването. Масмедиите в общи линии само ги препечатват, а българските ги превеждат (което още повече изкривява новината, както в този случаи). Накрая ефектът е като при вица за компотите и компютрите.

    Отговор

    • Albert Varonov

      16.май.2014 #2 Author

      Безспорно има такъв момент, който главно се дължи на проектното финансиране, според мен.

      От друга страна, обаче, защо повечето реномирани новинарски агенции си имат раздели за наука и технологии, за които отговарят грамотни по тези теми хора? А досега не съм срещнал специализирано списание за наука в България, в което да има грамотна статия (не съм ги изчел всичките, поне съм опитвал оттук-оттам). Ако някой е срещнал, моля да го оповести.

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Page generated in 0,237 seconds. Stats plugin by www.blog.ca